Рафа Надал има 912 последователни седмици в челната десетка.
Пробивът до топ 10 на световната ранглиста е нещо наистина изключително. Вярвате или не - само 181 състезатели са успявали да стигнат до челната десетка.
Сред тях, разбира се, е и нашият Григор Димитров (1.16 коефициент за победа над Алекс Молчан), който през есента на 2017-а се изкачи до третата позиция в седмичната класация.
По повод 50-ата годишнина от въвеждането на ранглистата се спираме на някои от най-незабравимите постижения.
912 последователни седмици! Толкова време Рафаел Надал прекара в челната десетка на ранглистата.
Матадора пробива за първи път до топ 10 на 24 април 2005-а, когато е все още само на 18 години, месец преди да спечели първата си титла от "Френч Оупън".
14 трофея по-късно Рафа напусна топ 10 на 21 март 2023-та. Американецът Джими Конърс пък прекарва 789 седмици на върха в ранглистата в периода 1973-1988 година.
Зад Надал и Конърс във вечната класация са Роджър Федерер, Иван Лендъл и Пийт Сампрас.
Съперничеството между Роджър Федерер и Рафаел Надал едва ли ще се повтори някога. И не само в контекста на тениса, а изобщо в този на спорта.
Двамата са рекордьори по отношение на най-много финиши в топ 10 на световната ранглиста в края на годината - общо по 18. Най-изумителното е, че те са били сред първите пет 16 пъти в края на сезона.
Сърбинът Новак Джокович обаче държи рекорда за най-много завършвания на първо място (7) и най-много седмици, прекарани на челна позиция (389). Ноле обаче е едва пети по финиши в десетката - 15.
Американецът Аарън Крикстейн печели девет ATP титли и стига до №6 в седмичната класацията по време на легендарната си 13-годишна кариера.
Най-голямото му постижение е пробивът до топ 10 на възраст от 17 години и 11 дни през 1984-та. Нито един състезател не е стигал до челната десетка по-рано от Кристейн. Той е и най-младият шампион в тура, след като през 1983 година печели турнира в Тел Авив на 16 години и два месеца.
Американецът е един от общо 21 тийнейджъри, които са пробивали до топ 10 в половинвековната история на ранглистата.
Вторият най-млад е Майкъл Ченг, който стига до най-високия етаж на класацията на 17 години, три месеца и 19 дни. Американецът печели първия си и единствен "мейджър" през пролетта на 1989-а ("Френч Оупън").
Третият най-млад в десетката е Борис Бекер -17 години, седем месеца и 16 дни, след като става най-младият шампион на Уимбълдън.
Наборът от играчи, които достигат до топ 10 постоянно еволюира, макар и невинаги с еднаква скорост.
Особено бурна година беше 2006-а, когато общо осем играчи, включително бъдещият №3 в света Давид Ферер и бъдещите №4 Джеймс Блейк и Томаш Бердих достигнаха до топ 10 за първи път в кариерата си.
Този сезон си остава рекорден по отношение на най-много дебютанти в десетката. Общо 14 са играчите, достигнали до топ 10, в рамките на две години тогава.
2019-а също беше паметна и шестима пробиха за първи път до топ 10, като сред тях бяха Даниил Медведев (бъдещ №1), Стефанос Циципас (първият гръцки играч в топ 10) и Матео Беретини.
Тези години на масови нахлувания в топ 10 са в ярък контраст със случващото се в наши дни. Рекордните осем играчи, които пробиха до десетката през 2006-а, са същият брой, който постигна това постижение през петте сезона от 2012-а до 2016-а.
Само по един играч направи пробив за първи път през 2013-а (Милош Раонич), 2015-а (Кевин Андерсън) и 2016-а (Доминик Тийм).
Печалбите изключват заложената сума в Бонус за Залози. Важат условия, срокове и изключения