В началото обвиняваха Андре Агаси, че няма достатъчно стабилна психика.
25 март 1990 година е един от паметните дни в историята на тениса. Тогава Андре Агаси побеждава Стефан Едберг с 6-1 6-4 0-6 6-2 (играе се във формат три от пет) на финала на Мастърса в Маями, за да спечели най-важната титла във все още "зелената" си кариера.
По онова време Lipton Championship е един от най-престижните турнири извън четирите от Големия шлем (2.50 коефициент Джокович да спечели "Френч Оупън") и е крайъгълен камък за развитието на младия Агаси, който като млад състезател търпи сериозни критики, че няма психика да печели в големите събития от календара.
Хлапето от Лас Вегас
И до днес Андре Агаси е смятан за една от най-големите звезди в историята на тениса. Хлапето от Лас Вегас се влива към професионалистите през 1986-а и бързо става известен в целия свят благодарение на невероятния си талант, но и с неотразимия си стил на корта - от прическата до дънковите шорти, обути над розов клин.
Първите уроци в играта Агаси получава от баща си, а по-късно е обучаван в академията на Ник Болетиери. Стилът му е уникален и се подчинява на страхотен ретур и гръмотевично силни удари и от двете страни на ракетата. Този начин на игра е революционен в средата на 80-те и началото на 90-те и по-късно е копиран от поколения тенисисти.
Началото на славата
Годината, в която Агаси се превръща в безспорна световна звезда, е 1988-а. Американецът не само печели шест ATP титли, но и достига до 1/2-финалите на "Френч Оупън", където е спрян от Матс Виландер (4-6 6-2 7-5 5-7 6-0), както и на US Open, където губи от Иван Лендъл (4-6 6-2 6-3 6-4).
През следващия сезон Андре, който е първият американски играч от своето поколение, който попада под светлината на прожекторите, не успява да надгради стабилната основа, която е поставил.
На Откритото първенство на Франция той губи от Джим Къриер още в третия кръг и става свидетел на това как 17-годишният му сънародник Майкъл Ченг вдига Купата на мускетарите.
Още новини за Тенис
Богота очаква новата си кралица
Ещорил препуска към финала, Хюстън закъснява
Мечтани 1/2-финали на Charleston Open
Рууд е на крачка от финала, но го очаква корав французин
1990-а
След разочароващия сезон 1989 Андре Агаси е мотивиран до краен предел да пренесе кариерата си на следващото ниво. Той прави силен старт на 1990-а, печелейки титлата в Сан Франциско, преди да стигне до финала в Индиън Уелс. В калифорнийската пустиня побеждава убедително световния №2 Борис Бекер, преди да бъде елиминиран от Стефан Едберг в четири сета.
В Маями пристига като пета ракета на света и мнозина очакват добро представяне от него, но не и титла.
Сред фаворитите е Стефан Едберг, който вече има три "мейджъра" във витрината си - два от Откритото първенство на Австралия и един от Уимбълдън.
Шведът започва сезона, достигайки до финала на Australian Open, но е принуден да се оттегли във втория сет от сблъсъка си срещу Иван Лендъл заради контузия. Едберг се възстановява навреме, за да триумфира в Индиън Уелс, затвърждавайки страхотната форма, която демонстрира в Мелбърн.
Lipton Championship
Miami Open, първоначално наречен Lipton International Players Championship, се провежда за първи път през 1985 г. в Делрей Бийч с идеята да бъде първото голямо тенис събитие от календара (по това време Australian Open се играе през декември). Турнирът се премества в Кий Бискейн през 1987 г., а с огромния си награден фонд и схема от 96-има играчи се смята за основната надпревара след шлемовете.
И така на 25 март 1990-а, когато Андре Агаси и Стефан Едберг се срещат на финала, това е всичко друго, но не и изненада.
Шведът е с 10 поредни победи и е натрупал огромна увереност, но с помощта на смъртоносните си минаващи удари от бекхенд, Хлапето от Вегас взима първите два сета с 6-1 6-4. Концентрацията на Агаси се срива в третата част, която губи с 0-6, но се събира и затваря мача с 6-2.
"Предполагам, че вече никой не може да твърди, че не печеля големи турнири, нали?", провокира критиците си Агаси.
Нататък...
Нататък е история. Андре приключва кариерата си с осем трофея от Големия шлем и общо 60 титли в кариерата си. Хлапето от Лас Вегас прави кариерен Голям шлем, печелейки всичките надпревари от знаменитата четворка.
Най-успешен за него е Australian Open, на който става шампион през 1995, 2000, 2001 и 2003 година. Пред домашна публика на US Open записва два крайна успеха (1994, 1999). Уимбълдън и "Френч Оупън" печели съответно през 1992-ра и 1999-а.
Последния си мач Андре играе на Откритото първенство на Щатите в началото на септември 2006-а. В третия кръг местният любимец е спрян от младия германец Бенямин Бекер, 112-и в света по онова време. След двубоя публиката го аплодира на крака в продължение на пет минути – заслужен жест в чест на един спортен гений.
