Когато Макенроу повали Виландер в най-дългия тенис мач в историята

Рекордът им остава неподобрен в продължение на 22 години.

Датата 11 юли 1982 година е доста специална за феновете на тениса с енциклопедични познания за историята му. Но и без да имате амбиции да печелите куизове за аристократичния спорт, си заслужава да ви върнем повече от четири десетилетия назад във времето, за да разкажем какво се случва във въпросния ден.

На четвъртфинал в турнира за Купа "Дейвис" в Сейнт Луис, Мисури, между домакините от САЩ и Швеция Джон Макенроу и Матс Виландер изиграват най-дългия мач (до онзи момент). Двете легенди се борят със зъби и нокти, а накрая Макенроу вдига победоносно ръце след 9-7 6-2 15-17 3-6 8-6 и шест часа и 22 минути.

Рекордът остава неподобрен почти 22 години - до 2004-та, когато Арно Клеман и Фабрис Санторо изиграват класиката си на Откритото първенство на Франция, продължила шест часа и 33 минути.

Темпераментният Джони

Роденият през 1959 година Макенроу е оглавил световната ранглиста на 1 август 1981-ва, след като печели първата си титла от Уимбълдън, побеждавайки шведската легенда Бьорн Борг на финала с 3-1. Левичарят от Ню Йорк започва да изумява света още от първите си стъпки при професионалистите през 1977-а, когато на 17-годишна възраст стига до полуфиналите на "свещената трева" в Лондон от квалификациите.

Две години по-късно той става най-младият шампион на US Open (2.50 коефициент за титла на Новак Джокович), побеждавайки в битката за трофея Витас Герулайтис. Своенравният американец, който през цялата си кариера има склонност да се замесва в неприятности на и извън корта, приключва спортния си път с три трофея от Уимбълдън и четири от US Open. 

Той играе и финал на "Френч Оупън", но не успява да се пребори за Купата на мускетарите, след като през 1984-та е спрян от Иван Лендъл, въпреки че печели първите два сета.

Матс Виландер - тийнейджърът, покорил Париж

Пет години по-младият от Макенроу швед пренаписва историята през 1982-ра, когато на Откритото първенство на Франция печели титлата на 17 години и 10 месеца, превръщайки се в най-младия шампион в Шлема. 

И точно както Макенроу, Виландер печели седем "мейджъра" - по три от Australian Open и "Френч Оупън" и един от Откритото първенство на САЩ (2.20 коефициент за титла на Карлос Алкарас). На Уимбълдън най-добрите му постижения са трите поредни четвъртфинала в периода 1987-1989 година.

Епичната битка

Четвъртфиналът за Купа "Дейвис" през 1982-ра между Съединените щати и Швеция се провежда в Checkerdome в Сейнт Луис. Стадионът е построен през 1929 година и се използва предимно за отборни спортове, но домакините решават да приеме възловия сблъсък, за да може повече от 18 хил. почитатели на тениса да се насладят на живо на битката. 

Checkerdome затваря врати през 1994-та, а пет по-късно е разрушен. Споменът за мача Макенроу - Виландер обаче ще живее вечно. На 11 юли 1982-ра от двете страни на мрежата са шампионът от "Френч Оупън" (Виландер) и вицешампионът от Уимбълдън (Макенроу).

Американецът стартира добре и печели първите два сета, а местните фенове са убедени, че предстои рутинен успех срещу шведския тийнейджър. Но Виландер показва невероятен характер. При 2-4 и на ръба на поражението в третата част той спасява два брейкбола, след което си връща пробива изоставане и изравнява на 4-4. 

Виждайки как победата се изплъзва от ръцете му, Джони започва да губи контрол над нервите си. В следващите 23 гейма няма пробиви, докато Виландер не осъществява решителен брейк и връща един сет след 17-15 в негова полза. 

Набрал инерция, скандинавецът изравнява частите с убедително 6-3, но подкрепян бурно от публиката, в решителния сет Джони пробива за 7-6 и малко по-късно слага точка на спора, за да надделее в най-дългия мач в историята на тениса.

"Мисля, че играх добре. Направих каквото можах. Много съм разочарован", коментира Виландер. А американският капитан Артър Аш е далеч по-вдъхновен: "Джони има пълното право да излезе и да се почерпи подобаващо тази вечер."

Макенроу не чака втора покана и цяла нощ обикаля баровете. На полуфиналите Щатите побеждават Австралия, след което печелят и битката за трофея срещу Франция като гости.