Едва ли ще е изненада, че в тази класация са едни от на-големите в баскетбола - Джордан и Меджик.
Те са уникални, те са обект на подражание от малките и са техни кумири.
Голяма част от спортистите, съхранили своите качества и дълголетие, са пример и не случайно техни плакати все още висят по стените на детските стаи - снимки, плакати с автографи и някакви техни артикули, до които феновете са се докоснали през живота си.
Винаги ще има спорове кой е №1, кой с какво е успял да допринесе за спорта, но всичко е много субективно, а и всеки си има своето мнение.
Предлагаме ви втората част с тези огромни спортисти, оставили трайна следа в съзнанието ни и в историята.
Бьорн Борг - тенис
Най-верните му фенове скърбят за това, което можеше да бъде, ако не се беше отказал на 26 и не беше изживял няколко неуспешни завръщания.
Те настояват, че той е най-добрият тенисист при мъжете, а не Роджър Федерер.
Но действителният му брой титли от Големия шлем го поставя в средата на класацията с Рафаел Надал, Пийт Сампрас и Род Лейвър.
Дори прогнозата за още 4-5 титли, ако беше продължил, го оставя зад Федерер, който има 17 големи титли и може би още една или две пред себе си.
Тед Уилямс - МЛБ
Може би най-великият "хитър" в историята на бейзбола, Уилямс губи по-голямата част от пет сезона от кариерата си, докато служи във военните по време на Втората световна война и Корейската война.
Като се има предвид, че Тед Уилямс има най-високия процент "on-base" в МЛБ, статистическите прогнози за тези години са особено интригуващи.
С допълнителните 677 мача, той щеше да стане №1 по RBI, с 210 повече от рекордьора Ханк Аарън. Уилямс също щеше да се изкачи до №6 по хоумръни и №10 по хитовете.
Сенди Куфакс - МЛБ
Той имаше проблеми с контрола през първите шест сезона, преди да започне доминиращ период в средата на 20-те си години. Пробивът настъпва през 1961 г., когато печели първата от шест последователни покани за Мача на звездите.
В последните си пет сезона печели три награди "Cy Young" (най-престижната в Мейджър лийг бейзбол за най-добрия питчър във всяка от двете лиги - Американската и Националната), с рекорд 111-34, ERA 1.95 и 1 444 страйкаута.
Артритът в лакътя го кара да се оттегли на 30 години след сезона 1966 г. Ако беше останал здрав и играел още 11 сезона, щеше да е №4 по страйкаути и №11 по победи.
Ървин "Меджик" Джонсън - НБА
Спортният свят беше шокиран през ноември 1991 г., когато една от големите звезди на НБА обяви, че се оттегля от Лос Анджелис Лейкърс на 32 години, след като е диагностициран с ХИВ.
За щастие, Джонсън е жив и здрав днес. Той участва в олимпийския "дрийм тийм" на САЩ през 1992 г. и кратко се завръща при "езерняците" през 1996 г.
Меджик все още беше на върха на играта си при пенсионирането си, а прогнозните му статистики го показват като ефективен играч до сезона 1997-98, увеличавайки броя на кариерните му мачове с впечатляващите 56% (от 906 на 1 413).
Майкъл Джордан - НБА
Въздушния, широко признат за най-великия баскетболист в историята, е по-скоро огромна фигура и величина, отколкото просто суперзвезда. Той напуска Чикаго Булс за почти два сезона в средата на 90-те, за да играе професионален бейзбол.
След това се оттегля от НБА за още три кампании в края на кариерата си, преди да изиграе два финални сезона с Вашингтон Уизърдс.
Възстановявайки тези пропуснати сезони, Джордан се проектира като единствения играч с 40 000 точки в историята на лигата, добавяйки над 2 000 борби и 1 000 асистенции към кариерните си показатели.
