Някои спортисти са надарени с голям талант, които част от тях успяват да го развият още повече.
Великият Валерий Лобановский - един от най-големите треньори на Украйна, беше казал преди време, че всичко в спорта е 1% талант и 99% труд. Е, мнозина биха го оспорили и са го правили във времето, но дали е така?
Понякога едни лежат на лаврите на това, което са постигнали, други разчитат на даденостите им от Бог, позволявайки са да неглижират много неща и впоследствие се оказват "зад борда".
Има и такива, които дават най-доброто от себе си, но след това правят така, че да се развиват още повече и да се изкачат на пиедестал, за който останалите не могат дори и да си помислят.
Сега ще ви запознаем с първата част от тези таланти, които надграждаха това, което имаха като талант.
Кърби Пукет - МЛБ
Пукет е един от най-обичаните спортисти в историята на Минесота – 10-кратен участник в All-Star мачове, който помогна на Туинс да спечелят Световните серии през 1987-а и 1991 г.
Въпреки че кариерата му беше прекъсната от глаукома на 35 години, той беше приет в Залата на славата още при първото гласуване през 2001 г.
Ако се върнем назад и си представим, че Пукет е здрав за още шест сезона, той вероятно щеше да надхвърли 3 000 хита и да доближи 1 500 RBI.
Моника Селеш - тенис
Етническата унгарка, родена в сръбския Нови Сад, беше мощна и загадъчна фигура на корта – спечели първия си голям турнир на 16 години и имаше осем титли до 20-тия си рожден ден.
Тя изпревари Щефи Граф като №1 през 1991-а и 1992 г. и почти изравни тяхното впечатляващо съперничество с 4-5, когато психически нестабилен фен на германката я намушка в гърба по време на смяна на мача в Хамбург, Германия.
Селеш пропусна две години и никога не беше същата. Като се има предвид, че води с 3-1 на Граф във финали на Големия шлем, прогнозният й актив от 15-16 титли изглежда разумен.
Също така е вероятно Граф да не беше стигнала до 22 титли, ако Селеш, избрана за Спортист на Балканите 1990-а и 1991 година, не бе пострадала. И това е прогноза на тенис анализатора Бенжамин Том, базирана на хипотетично удължаване на кариерата според тенденциите на други шампиони от Големия шлем с пълни кариери.
Бари Сандърс - НФЛ
Вероятно Сандърс щеше да играе по-дълго от Джим Браун, тъй като топ рънингбековете през 90-те играеха в 30-те си години по-често от тези през 60-те. Но не много по-дълго.
Маркъс Алън беше единственият съвременник на Сандърс, който беше ефективен след 33 години. Също така е малко вероятно Бари на 30 и кусур да възстанови спада в средните ярдове на носене между легендарния си сезон 1997 (6.1) и последния си по-скромен шампионат през 1998 (4.3).
Интересно е, че според прогнозата, кариерният му общ пробег щеше да е само с три ярда по-малко от рекорда на Емит Смит.
Джим Браун - НФЛ
Беше жалко да видим, че бившият MVP се оттегля на 30 преди сезон 1966, но вероятно му оставаше само още една голяма година в NFL.
Рънингбековете обикновено отслабват в 30-те си години, а през 60-те това беше още по-видимо. Единствено Джон Хенри Джонсън играеше значителен брой мачове след 31 години през това десетилетие.
Браун също щеше да дели повече време на терена с изгряващата звезда Лирой Кели - също член на Залата на славата, който беше на 24, когато Джим се оттегли.
Марио Лемьо - НХЛ
Един от най-умелите и артистични хокейни играчи в историята, Левьо пропусна по-голямата част от три сезона заради контузии на гърба и болестта на Ходжкин.
След това се оттегли на 31 години през 1997-а, разочарован от тенденцията в НХЛ към "хващане и задържане" вместо умения и създаване на игра.
В своя пик той беше по-продуктивен голмайстор дори от Уейн Грецки.
След завръщането си през 2000 г., Лемьо игра в части от още пет сезона. Ако възстановим тези изгубени години, той би се изкачил до №2 по голове и точки в кариерата и №3 по асистенции в НХЛ.
