Още любопитни цифри от настоящата кампания в английския елитен ешелон.
След като в първата част хвърлихме поглед към странните, но любопитни показатели в лигата, продължаваме с онези скрити герои – футболистите, които вдигат оборотите с работа без топка, изнасят тежките единоборства или просто пробягват километри като на маратон. Втората част от нашата статистическа витрина идва с още по-интересни категории.
Идриса Гей – 10
Понякога не е важен броят на отнетите топки, а какво правиш с тях. Идриса Гей не е в топ 10 по нито една от класическите дефанзивни статистики, но когато влезе в шпагат, когато подложи крак точно навреме – "карамелите" моментално включват на скорост.
Цели 10 пъти тази година Евертън е стигал до удар след негово отнемане – повече от всеки друг играч в първенството. А ако прибавим и възстановените свободни топки, той пак стои сам на върха със 17 подобни ситуации. Това е онзи играч, за когото треньорите казват: "Не блести, но без него не можем."
Максенс Лакроа – 87%
Да спреш играч, който вече те атакува с топка в крака – това е истинско изкуство, а Максенс Лакроа е майстор в това. 20 успешни ситуации от 23 — внушителните 87%. Кристъл Палас буквално се опира на него, сякаш е жив параван срещу хаоса.
А до него Марк Гехи записва също страховити цифри — 22 от 27, над 81%. Дует, който прави живота на крилата и атакуващите халфове доста неприятен.
На другия край е Киърън Трипиър с 32.3% успеваемост плюс 10 фаула при опит да отнеме кълбото и още 11 пъти, в които просто е бил преминат.
Уго Буено – 9
Уго Буено центрира, защото точно това е неговият начин да контролира мача. След завръщането си от Фейенорд левият бек на Уулвс буквално се е втурнал по фланга с мисия.
52 опита от игра, което е най-много в лигата, 21 от които са точни центрирания, което също е водещо в лигата, довели до цели девет създадени положения.
А когато дори статистиката за очаквани асистенции от центрирания (0.87) те поставя на върха – значи си пълен двигател на отбора си.
Дори при слаб старт на "вълците", Буено е онзи светъл лъч, който поддържа надеждата, че отборът съвсем скоро пак ще захапе.
Гранит Джака – 124.06 км
Гранит Джака и умората не са в една и съща вселена. На 33 години, в първи пълен сезон със Съндърланд, той тича като човек, който има да наваксва за цял отбор. Навъртял е точно 124.06 км – най-много във Висшата лига след 11 рунда.
Елиът Андерсън от Нотингам Форест е на 1.62 км зад него, а Ноа Садики – негов съотборник, е трети със 122.33 км.
Игор Тиаго – 270
Има нападатели, които чакат топката. Има и такива, които пресичат като хрътки. Игор Тиаго попада във втората категория… и може би дори я предефинира.
Миналият сезон бе кошмар за него – травми, малко минути, цялото усещане за несбъднат потенциал. Днес той е огледалният образ на това, вкарвайки осем гола и демонстрирайки мощ и характер.
Бразилецът е лидер по пресирания във финалната третина – цели 270 такива действия.
А общо по целия терен – смайващите 609, отреждайки му първо място и в тази класация.
Дан Балард – 6
Ето един любопитен парадокс: Дан Балард има два гола този сезон, но нито един не е дошъл след корнер – въпреки че именно в тази категория е №1 в лигата.
Шест удара при първи контакт след изпълнение на корнер, всички с глава, всички в познатия стил: изскача, удря, търси вратата.
Жестоката ирония е, че в тази категория Холанд стои зад него – норвежецът има пет такива удара, но води общата класация за офанзивни първи контакти (11).
Емилиано Буендия – 200
Емилиано Буендия сякаш е роден за ролята на скрито оръжие от пейката. Влиза в игра и променя ритъма – понякога с хаос, друг път с финес, но винаги с идея. Към момента има 200 минути като резерва, което е най-много в лигата.
Три участия в голове (две попадения и една асистенция) само като резерва. 11 участия в удари – шест негови и пет създадени – равен рекорд с Омари Хътчинсън и Естевaо.
И най-сладката подробност: има повече принос към голове като резерва (3 за 200 минути), отколкото като титуляр (2 за 229 минути).