Героите от пейката често са решавали най-големите битки.
Понякога една смяна променя сезона. Друг път – цялата история на клуба. Във втората част на нашата поредица се връщаме към още пет знакови момента, в които резервите не просто се включиха – те превърнаха мачове в легенди и вписаха имената си в златните страници на Висшата лига.
Един Джеко (Ман Сити – КПР, 2012 г.)
Всеки помни прословутия гол на Серхио Агуеро, с който Манчестър Сити спечели първата си титла във Висшата лига. Но преди кулминацията имаше друг герой – Един Джеко.
Босненецът влезе в 69-ата минута, а когато часовникът показа добавеното време, с мощен удар с глава изравни за 2:2. Това даде на "гражданите" последния шанс, от който те се нуждаеха – възможност, която Агуеро превърна в безсмъртие.
Без Джеко този миг просто нямаше да се случи. Смяната му се оказа може би най-важното решение на Роберто Манчини в онзи сезон – ако не броим включването на Марио Балотели, подал за шампионския гол.
Вилиан (Челси – Ливърпул, 2014 г.)
Ако Ливърпул бе спечелил този мач, щеше да е на една ръка разстояние от първата си титла във Висшата лига. Вместо това, историята запомни не победа, а подхлъзване – буквално. След прословутия момент, в който Стивън Джерард загуби равновесие и Демба Ба наказа грешката му, "червените" се хвърлиха в отчаяна обсада.
Жозе Моуриньо реагира по свой начин – извади Мохамед Салах и пусна Вилиан, за да затвори мача. Но в добавеното време бразилецът се превърна в завършващия щрих – след бърза контраатака Фернандо Торес му подаде на празна врата и той оформи 2:0, слагайки край на мечтата на "червените". Гол, който промени целия сезон.
Миши Батшуай (Челси – Уест Бромич, 2017 г.)
Не всеки шампионски гол идва от звездата на отбора. Понякога героят е човек, който рядко е в центъра на вниманието. Така беше на 12 май 2017 г., когато Миши Батшуай влезе в 82-рата минута срещу Уест Бром и само шест минути по-късно донесе титлата.
След дълъг сезон, в който Антонио Конте изгради почти непоклатим Челси, белгиецът вкара единствения гол за 1:0 и запечата петата титла на клуба във Висшата лига. Батшуай завърши сезона с пет попадения, четири от които като резерва.
Габриел Жезус (Ман Сити – Саутхемптън, 2018 г.)
Сити вече бе станал шампион, но Пеп Гуардиола имаше още една цел – символичната граница от 100 точки. В последния мач на сезона срещу Саутхемптън "гражданите" доминираха, но не успяваха да пробият. Часовникът тикаше към 93-тата минута, когато Кевин Де Бруйн вдигна глава и прати прецизен пас зад защитата.
Габриел Жезус, появил се от пейката, овладя с едно докосване и с второто вдигна топката над Алекс Маккарти. 100 точки, екстаз и още едно доказателство, че Пеп никога не оставя нищо на случайността.
Илкай Гюндоган (Ман Сити – Астън Вила, 2022 г.)
Последният ден от сезон 2021/22 – Сити води с една точка пред Ливърпул, но изостава с 0:2 от Астън Вила. Паника по трибуните, тишина в "Етихад". Тогава Пеп посегна към коз, който винаги действа – Илкай Гюндоган.
Германецът влезе и за пет минути обърна целия сезон. Първо се вмъкна на далечната греда и засече с глава подаване на Рахим Стърлинг. След това Родри изравни с хладнокръвен удар от дистанция, а "Етихад" вече вибрираше в очакване.
И тогава отново дойде моментът на Гюндоган – още едно негово включване от задна позиция, още едно докосване, което преряза напрежението като с нож за крайното 3:2. Епичен обрат, подпечатан от човек, който винаги усеща кога е неговият миг.
Ливърпул също направи обрат в своя мач, но нямаше как да навакса онези няколко луди минути на "Етихад". Гюндоган показа защо го наричат футболист за големите поводи – хладнокръвен, точен и винаги там, където трябва.
