Още легендарни отбори, които превърнаха своята арена в непристъпна крепост.
След като в първата част се върнахме към най-знаковите примери за доминация на собствен терен, време е да продължим с разказа за отборите, които изковаха реномето си у дома.
Независимо дали говорим за династията на Чикаго Булс, магията на младия Шак в Орландо или за златната ера на Голдън Стейт, тези тимове превърнаха подкрепата на феновете и познатия паркет в оръжие, което ги изстреля към върховете на лигата.
С водеща фигура 22-годишния Шакил О’Нийл, Меджик наистина заживя с магията си в "Орландо Арина". Тимът записа 39 победи и само две загуби у дома, макар че далеч от собствения си паркет статистиката беше далеч по-скромна – 18-23.
Треньорът Брайън Хил, в едва втория си сезон начело, разполагаше не само с доминиращия Шак, но и с бързо изгряващата звезда Пенни Хардуей. Единствените домакински поражения дойдоха срещу Сиатъл Суперсоникс и Юта Джаз.
Сезонът завърши с достигане до финалите на НБА, но там Орландо бе пометен от Хюстън Рокетс с 0:4.
Династията "Майкъл Джордан" превърна "биковете" в символ на доминация, а сезон 1995/96 е най-яркият пример. В "Юнайтед Сентър" балансът беше 39-2, а далеч от Чикаго също толкова впечатляващ – 33-8.
Тимът завърши редовния сезон с общо 72 победи – рекорд, който устоя до 2015/16, когато Голдън Стейт на Стив Кър успя да го подобри.
В този звезден отбор до Джордан бяха имена като Скоти Пипън, Денис Родман и самият Кър. Единствените домакински спънки дойдоха в последния месец, а в плейофите "биковете" отново бяха безмилостни на свой терен и в крайна сметка вдигнаха титлата след 4:2 в серията срещу Сиатъл Суперсоникс.
Подобно на "келтите" от средата на 80-те, "биковете" повториха ударния си сезон веднага. Те приключиха редовната кампания с внушителен баланс 69-13, а у дома отново бяха почти безупречни – 39 победи и само две загуби. Средният им актив на собствен терен беше 105.3 точки, като дори направиха само един успешен изстрел по-малко в сравнение с предходния сезон (1683 срещу 1684).
Под ръководството на Фил Джаксън и с харизмата на Джордан, "биковете" затвърдиха статута си на суперсила, като завоюваха още една титла след 4:2, този път във финалната серия срещу Юта Джаз, спечелвайки и трите си домакински двубоя.
Сезон 2008/09 превърна Леброн Джеймс в истинска суперзвезда – "Кралят" грабна първото си MVP и попадна в идеалния защитен отбор на НБА.
Кливланд завърши на върха в Източната конференция с баланс 66-16, а в "Куикън Лоунс Арина" допусна само две поражения.
Любопитното е, че у дома Кливланд вкарваше средно по скромните за лигата 102.3 точки, но за сметка на това впечатляваше със здрава защита. Големият пробив обаче не се състоя – "кавалерите" бяха повалени във финала на Изток с 2:4 от Орландо Меджик, губейки едно от трите си домакинства в серията.
Стив Кър не само беше част от легендарния отбор на Булс с баланс 39-2 у дома, но години по-късно повтори постижението като треньор. В първия си сезон начело на "воините" той изведе тима до 67-15 в редовната кампания и първото място на Запад.
Със звездите Стеф Къри, Клей Томпсън и Дреймънд Грийн, Голдън Стейт стигна чак до финалите, където надигра Кливланд и вдигна първата си титла от 40 години насам.
Домашният уют на "Оракъл Арина" бе ключов фактор – през целия сезон "воините" паднаха само два пъти пред своя публика.
Стив Кър знае какво е да си част от отбор с 39-2 у дома – прави го два пъти като играч и още два пъти като треньор. "Воините" доказаха, че триумфът от предходната година не е бил случайност и повториха почти перфектния си домакински рейд, като загубиха само в последните кръгове през април.
Редовният сезон обаче остана в историята – Голдън Стейт записа рекорден баланс 73-9 и пренаписа книгите на НБА. Финалът отново ги изправи срещу Кавалиърс, но този път Леброн Джеймс и Кайри Ървинг повалиха "воините" с 4:3.