Когато собствената зала носи повече болка, отколкото надежда.
След като в първата част върнахме лентата към някои от най-злополучните домакински кампании в историята на НБА, сега е време за продължението. В тази втора част ще минем през още отбори, за които собствената зала се превърна в капан, а сезоните им бяха белязани от рекордни загуби и мъчителни вечери пред собствена публика.
Сезон 2023/24 ще остане като един от най-мрачните в историята на Вашингтон Уизърдс. Общ баланс 15-67, най-слабият в клубната история, и едва седем победи в 41 домакинства – показател, който им отрежда място сред петте най-лоши домакински серии в историята на НБА.
Смелото решение на новото ръководство да се раздели със звездите Брадли Бийл и Кристапс Порзингис не донесе очаквания рестарт. "Магьосниците" спечелиха само три от първите си 11 домакинства, след което потънаха в серия от 15 поредни поражения на своя паркет. Едва през март дойде проблясък срещу Шарлът Хорнетс, а малко по-късно и успехи срещу Сакраменто Кингс и Торонто Раптърс. До края имаше само още една победа у дома.
Смяната на треньора също не промени съдбата – Уес Анселд Джуниър бе освободен през януари, а временният наставник Брайън Кийф наследи потъващ кораб. Февруари се оказа кошмарен – 12 поредни загуби, включително шест на "Кепитъл Уан Арина". Сезон, който феновете в столицата със сигурност ще искат бързо да забравят.
Най-слабият домакин в НБА през 2023/24 не бе Вашингтон, а Детройт Пистънс. Отборът завърши с баланс 14-68 и за втори пореден път остана на дъното на Източната конференция. А седемте победи 33 загуби у дома бяха отражение на цялостния срив.
Новият треньор Монти Уилямс дойде с надежди за промяна, но картината не се промени. След обещаващ старт с два успеха в първите три мача, Пистънс потъна в историческа серия от 28 поредни загуби – рекорд, изравнил най-дългата негативна поредица в историята на лигата.
Ноември мина без нито една победа, а малко глътка въздух дойде през март, когато Детройт победи Бруклин, Шарлът и Торонто в рамките на четири мача, но това беше капка в морето на един провален сезон.
Кампания 1967/68 бе първата на Сан Диего Рокетс в НБА, но вместо ракета, готова за изстрелване, тимът изглеждаше като такава, заседнала на стартовата площадка. Крайният баланс бе 15-67, а у дома – едва осем победи в 41 срещи.
Дори присъствието на младия Пат Райли, току-що избран в драфта, не донесе вълшебство. Първата домакинска победа дойде през ноември срещу Чикаго Булс, а в следващия месец последва кратък проблясък – седем успеха от 15 мача, четири от които пред своя публика.
След средата на януари обаче всичко рухна – Рокетс спечели само още веднъж в последните 33 двубоя.
През 1996/97 Ванкувър Гризлис изигра едва втория си сезон в НБА, но вместо стъпка напред, тимът направи крачка назад. След 15-67 в дебютната кампания, този път балансът бе още по-лош – 14-68, а у дома в "Дженерал Мотърс Плейс" бяха записани само осем победи.
Първите месеци дадоха малко надежда на младия франчайз – пет успеха до Коледа, които подсказваха, че посоката е правилна. Но след празниците всичко се срина: в оставащите 27 домакинства "гризлитата" спечелиха само три пъти.
Ню Джърси Нетс претърпя горчива раздяла с "Айзод Сентър" през сезон 2010 г. Тимът спечели едва 8 домакинства и загуби над 80% от мачовете си в залата, преди да я напусне завинаги.
Първата победа у дома дойде чак през декември срещу Шарлът Бобкетс и бе една от само три в първите 43 двубоя от кампанията.
Във втората половина "джетовете" показаха леко подобрение и завършиха сезона с 12-70, като успяха да спечелят пет от последните си седем домакинства. Това бе малка утеха за тях, преди преместването в "Пръденшъл Сентър" през следващата година.
Сезон 2024/25 бе още една нелицеприятна глава за Вашингтон. Тимът завърши с едва осем победи у дома при 32 загуби – показател, който отново нареди столичани сред най-слабите домакини в НБА. Ироничното е, че извън Вашингтон отборът се справяше по-добре – 10 успеха на чужд паркет срещу едва осем пред собствена публика.