Феновете на "Анфийлд" още пеят песни за Барнс и Кийгън.
Със сигурност има имена от историята на Ливърпул, които и досега се споменават с умиление. Те са радвали взискателната публика на "Анфайлд Роуд", вдигали са на крак трибуните и техните фамилии са гравирани със "златни букви" край Мърси.
Разбира се, според някои те дори заслужават по-предни позиции в тази класация, но...
Представяме ви четвъртата порция емблематични играчи на Ливърпул, които в различни периоди бяха едно от любимците на "Коп"-а.
12. Джон Барнс (1987 – 1997 г.)
Джон Барнс беше наистина изключителен играч на позиция крило, съчетаващ вихрена скорост с превъзходно умение и креативност.
Способността му да се измъква от защитниците, заедно с впечатляващия му нюх към гола, го направи един от най-страховитите нападатели в английския футбол и може би най-великият дрибльор, който страната някога е създала.
Барнс беше неразделна част от отбора на Ливърпул, който спечели две титли в Лигата и две купи на Футболната асоциация в края на 80-те и началото на 90-те години.
Качествата му на терена, въпреки расистките обиди, които получаваше, бяха безспорни. Уменията му го нареждат сред най-великите играчи, обличали някога фланелката на Ливърпул.
Ако времето му в клуба съвпаднеше със 70-те години, той несъмнено щеше да е по-напред в класацията.
11. Кевин Кийгън (1971 – 1977 г.)
Кевин Кийгън беше енергичен и харизматичен нападател, изиграл ключова роля за хегемонията на Ливърпул през 70-те години на миналия век.
Той става известен с непрекъснатото си движение по терена, превъзходните си технически умения и нюх към гола, черти, които му спечелват любовта на феновете.
Кевин идва на "Анфийлд" като напълно непознат играч на Скънторп Юнайтед от четвърта дивизия и в крайна сметка е кръстен "Краля на Коп".
Партньорството му с Джон Тошак все още се помни с умиление, от по-възрастните фенове на Ливърпул, като дуо оформило един от най-мощните нападателни дуети в английския футбол.
Изпълненията на Кийгън помогнаха на Ливърпул да си осигури три титли в първенството и първата си Купа на европейски шампиони през 1977 г. Това му обезпечи почетно място сред величията на клуба, преди да спечели две "Златни топки" като играч на Хамбургер през следващите две години, след напускането на мърсисайдци.
10. Рей Клемънс (1968 – 1991 г.)
С 665 мача, 319 сухи мрежи и трофеи, за които мнозина могат само да мечтаят, Рей Клемънс е един от най-забележителните играчи в историята на Ливърпул и един от най-великите вратари, които Лигата някога е имала.
Присъствието на Питър Шилтън обаче означаваше, че Клемънс не получи толкова повиквателни за националния отбор на Англия, колкото талантът му заслужаваше.
По време на престоя си на "Анфийлд", Клемънс спечели пет титли в местния шампионат, три Купи на европейските шампиони, две Купи на УЕФА, Суперкупа на УЕФА, Купа на Футболната асоциация, Купа на лигата и пет пъти трофея Къмюнити Шийлд, което го прави един от най-титулуваните играчи в историята на клуба.
Брус Гробелаар веднъж каза за него: "Рей Клемънс беше най-добрият в света по отношение на това, че можеше нищо да не прави в продължение на 89 минути и след това, в 90-ата минута, да направи страхотно спасяване".
9. Алън Хансен (1977 – 1991 г.)
Алън Хансен беше олицетворение на модерен централен защитник, преди терминът да стане популярен. Характеризираше се с елегантно боравене с топката, спокойно поведение и отлично разбиране на играта. Той беше централна фигура в доминиращия отбор на Ливърпул в края на 70-те и 80-те години на миналия век и беше "Ролс-Ройс"-ът в династиите Пейсли, Джо Фейгън и Далглиш.
По време на 14-те си години в клуба, хладнокръвието и постоянството на Хансен помогнаха на Ливърпул да си осигури множество национални и европейски отличия, включително осем титли в Лигата и три европейски купи.
Класата и елегантността му в играта с топката го отличиха от съвременниците му и го утвърдиха като най-добрия защитник в историята на Ливърпул.
8. Йън Калахън (1959 – 1978 г.)
"Анфийлд" не обича нищо повече от историята на млад играч от работническата класа, който си проправя път през академията, за да сбъдне мечтите си да поведе "червените" към забележителни тримуфи.
Само че историята на Иън Калахън - по-известен като "Кали" или "Маратонеца" от феновете и колегите си е толкова забележителна, че никога няма да бъде повторена.
Роденият в Токстет халф дебютира за Ливърпул през 1959 г., когато отборът от Мърсисайд все още е в сянката на Евертън и играе във втора дивизия. Но когато закачи обувките си за последен път през 1978 г., той вече бе централна роля в ерите на Бил Шенкли и Боб Пейсли.
С него в състава "червените" печелят пет титли в Първа дивизия, две Купи на Футболната асоциация и две Купи на европейските шампиони.
Той е единственият играч, който остава, за да види как обещанието на Шенкли да превърне Ливърпул в бастион на непобедимост се сбъдва и остава водещият играч на клуба за всички времена по брой на изиграните мачове - 857.
7. Роджър Хънт (1958 - 1969 г.)
Роджър Хънт, възпитаник на детско-юношеската школа на Ливърпул, имаше решаващо значение за превръщането на отбора от Мърсисайд от втородивизионен в една от доминиращите сили в английския футбол.
Той реализира 285 попадения в 492 мача, като е с основен принос Ливърпул да спечели първата си Купа на ФА и две титли в Лигата.
Хънт остава един от водещите голмайстори на мърсисайдци за всички времена.
Известен с отличното си чувство за позициониране, кинжалния си завършващ удар и не на последно място джентълменско поведение, Хънт - или "Сър Роджър", както го наричаше обожаващата го публика - е безусловно считан за един от най-добрите нападатели в историята на Ливърпул.
