"Бог" Роби няма как да бъде изместен от сърцата на феновете, а Хюз и Смит оставиха трайна следа на "Анфийлд".
Мохамед Салах и Върджил ван Дайк изиграха важна роля при спечелването на втората титла на отбора в ерата на Висшата лига.
Това затвърди още повече тяхната значимост на "Анфийлд", но къде е тяхното място във вечната класация на най-великите играчи в историята на Ливърпул, където редица футболисти са записали името си със "златни" букви?
Томи Смит беше защитник, който със своята твърдост и решителност всяваше страх у противниците. Наричан "Желязото на "Анфийлд", той беше изключително корав играч, в което се уверяваше всеки, осмелил се да му пресече пътя.
Бил Шенкли веднъж казва за него: "Томи Смит не се е родил, той е бил издялан от камък".
Това обобщава перфектно неговата същност - "скала" в защита, непоколебим и безмилостен.
Смит изиграва над 600 мача за Ливърпул (10.00 за домашен дубъл) между 1962-а и 1978 г., спечелвайки четири титли в лигата, една Купа на европейските шампиони, две Купи на Футболната асоциация и две Купи на УЕФА.
Макар репутацията му да е изградена върху невероятна издръжливост, той е и интелигентен, дисциплиниран - просто играч за пример.
Кулминационен момент в кариерата му е финалът за КЕШ през 1977 г., когато на 32 години той вкарва с глава, помагайки на Ливърпул да си осигури първи триумф в турнира.
Воин до самия край, Томи Смит не е просто защитник, той е символ на вечния дух на "червените".
Известен сред феновете си с прозвището "Бог", Роби Фаулър е един от най-надарените нападатели в историята на клуба.
Хищническите му инстинкти пред вратата на съперника, съчетани с техническите му умения, го правят страшилище за защитниците.
Въпреки конкуренцията на още няколко талантливи нападатели по време на престоя си в клуба, Фаулър успява да отбележи 183 гола в рамките на двата периода на "Анфийлд Роуд".
Способността му да вкарва от почти всяка точка на терена, видно от впечатляващите му рекорди, му отрежда мястото на един от най-великите нападатели на Ливърпул.
И до днес неговият образ е на една от близките до "Анфийлд" къщи и ако се опитате да го снимате, над главата му ще се появи ореол, сякаш присъствието му винаги ще бъде там.
Емлин Хюз е считан за един от най-великите играчи на Ливърпул (67.00 за требъл) за всички времена. Капитан, който олицетворява борбения дух на клуба и жаждата му за победи.
Наричан "Лудия кон" заради неизчерпаемата си енергия и безстрашното влизане в единоборства, Хюз е лидер както на терена, така и извън него, водейки мърсисайдци през една от най-успешните им епохи.
Привлечен от Блекпул през 1967 г. от Бил Шенкли, Хюз бързо се утвърждава като основен играч в защитата на Ливърпул. Неговите способности му позволяват да играе както като централен защитник, така и като халф, а безграничният му ентусиазъм моментално го прави любимец на феновете.
С Хюз като капитан, "червените" доминират както в местния, така и в европейския футбол, печелейки две титли (1975-76 г., 1976-77 г.), две Купи на европейските шампиони (1977-а, 1978-а), Купа на Футболната асоциация (1974 г.) и две Купи на УЕФА (1973-а, 1976 г.).
Неговите лидерски качества са несравними, а спечелването на КЕШ в Рим през 1977 година, за първи път, остава един от паметните моменти в историята на клуба.
Сред многобройните централни защитници на Ливърпул от най-високо ниво, Върджил ван Дайк се откроява като един от най-важните в историята на клуба.
Нидерландецът се присъедини към състава от "Анфийлд" от Саутхемптън за 75 милиона паунда през 2018 година. Той направи революция в защитата на "червените", като внесе стабилност и хладнокръвие в преди това нестабилната отбрана.
Неговото доминиращо присъствие, интелигентност и превъзходство във въздуха, съчетани с безупречна способност да чете играта, са ключови за последните успехи на Ливърпул (2.10 за шампион), включващи две титли от Висшата лига и такива от UEFA Champions League.
Действията на Ван Дайк далеч надхвърлят задълженията му на защитник, способността му да започва атаки с точни дълги подавания добавя ново измерение към играта на Ливърпул (1.36 да финишира сред първите два отбора).
Класата на бранителя беше потвърдена от второто място в класацията за "Златната топка" през 2019 г., изключително рядко постижение за защитник.
Показаните коефициенти са точни към момента на публикуване на статията и те може да се променят.