Най-блестящите испански халфове във Висшата лига (част II)

Испанското присъствие, което промени облика на майсторския ешелон в Англия.

След като вече представихме първите пет от най-запомнящите се испански халфове, оставили отпечатък във Висшата лига, е време да продължим с втората част на класацията. От магията на Санти Касорла до величието на Давид Силва – испанската школа отново доказва, че халфовата линия е нейна територия.

Санти Касорла

Касорла е от онези футболисти, за които никой не казва лоша дума – и с право. Скромен, винаги усмихнат и с топка, която сякаш е залепена за крака му, испанецът остави отпечатък не само с класата си, но и със своята човечност. На "Емиратс" се превърна в любимец на феновете, а в съблекалнята – лидер и душа на отбора.

Халф от старата школа, но с модерна визия, Касорла умееше да разчупва защитата с едно движение, да сменя посоката с лекота и да диктува темпото с двата крака.

Чаби Алонсо

Още при първата си тренировка с Ливърпул Алонсо впечатлява сериозно местната икона Стивън Джерард.

"Топ трансфер. Чиста класа. Техника, визия, креативност – всичко в едно", пише Джерард в автобиографията си, а години по-късно признава, че испанецът е бил "най-добрият централен халф, с когото е играл".

На терена Алонсо беше хладнокръвен, елегантен и винаги с една крачка напред. В средата на терена подаваше топката и диктуваше темпото, дирижираше играта и създаваше пространство там, където изглеждаше невъзможно.

Пристигането му в Ливърпул бе гениален ход от страна на Рафа Бенитес, а продажбата му на Реал Мадрид – стратегическа грешка, която мнозина на "Анфийлд" още не са забравили.

Родри

Ако гледаме безпристрастно, Родри заслужава място на върха във всяка класация за испански халфове във Висшата лига. Трудно е да се спори по въпроса, когато си полузащитник, спечелил "Златната топка" с екипа на английски клуб – нещо, което преди него е постигал само сър Боби Чарлтън.

С изумителен футболен интелект, позициониране на шахматист и контрол, който успокоява дори най-напрегнатите минути, халфът на Ман Сити е сърцето на Ман Сити.

Спокойно можем да кажем, че преди травмата си без конкуренция Родри бе най-добрият дефанзивен полузащитник в света. А може би и най-великият, който някога е играл във Висшата лига.

Сеск Фабрегас

Всяко докосване на Фабрегас беше като магия. Във Висшата лига само Райън Гигс и Кевин де Бруйн имат повече асистенции от него – цели 117, към които добави и 50 гола в 350 мача. Но статистиката е само част от историята.

Когато проби в Арсенал като тийнейджър, англичаните рядко бяха виждали такава зрялост, визия и техника на толкова крехка възраст. А после, в Челси, той сякаш премина на друго ниво и се превърна в диригент на шампионските отбори на Жозе Моуриньо и Антонио Конте.

Фабрегас бе истински артист на терена – отключваше пространства, създаваше положения и превръщаше обикновеното в изключително.

Давид Силва

Хосеп Гуардиола определи Силва като най-добрият, когото е виждал в изкуството да играе в така наречените "джобове" – тънките пространства между линиите. Именно това качество направи "Ел Маго" толкова неустоим и толкова незаменим в златната ера на Ман Сити.

С над 300 мача във Висшата лига, Силва рисуваше с топка в крака и бе архитект на атаките и душата на един отбор, който от амбициозен проект се превърна в тотален хегемон. Когато говорим за най-великия играч в историята на клуба, името му е винаги сред първите.

А още по-впечатляващо е, че Силва, Хуан Мата и Пабло Ернандес някога споделяха една и съща халфова линия във Валенсия на Унай Емери – нещо, което само подчертава колко свръхестествена е била епохата на Гуардиола в Барса, щом тази тройка не бе №1 в Ла Лига.