Най-блестящите испански халфове във Висшата лига (част I)

Mалко страни са дарили английския футбол с толкова изтънчени таланти, колкото Испания.

С идването на Мартин Субименди в Арсенал броят на испанските представители в елита на Англия достигна 186. А ако има една позиция, която "Ла Роха" превърна в запазена марка на Острова, това безспорно е халфовата линия.

В този контекст представяме първата част от класацията ни, посветена на десетте най-велики испански полузащитници в историята на английския елитен ешелон.

Пабло Ернандес

На "Елънд Роуд" името на Пабло Ернандес винаги се изрича с уважение заради онова, което направи през сезон 2019/20. С блясъка на вдъхновител той бе сред главните архитекти на завръщането на Лийдс Юнайтед във Висшата лига, макар по-късно да бе изтласкан на заден план от Марсело Биелса.

Но Ернандес си заслужи място в историята на английския футбол и заради друг свой престой – този в Суонзи. През 2011 г. той помогна на "лебедите" да спечелят първо в историята си голямо отличие.

Гайска Мендиета

Мнозина от испанските асове във Висшата лига идват със славно минало от европейските грандове, което важи в пълна сила и за Мендиета. В разцвета си във Валенсия той е неудържим, а магията му избухва с пълна сила във финала за Купата на краля през 1999 г.

Истината е, че Мендиета нямаше да облече екипа на Мидълзбро, ако не бе в залеза на кариерата си. Но дори в този етап той притежаваше класа, която рядко се вижда. В дебютния си сезон под наем не просто блесна, а помогна на Боро да стигне до историческа Купа на лигата.

Тиаго Алкантара

Малко футболистите във Висшата лига могат да се мерят с Алкантара по чиста елегантност и техническа прецизност. Всяко негово докосване носеше вълшебния отпечатък на "Ла Масия".

За жалост, тялото му често го предаваше в този етап от кариерата му. Контузиите са му верен спътник в Ливърпул, което не му позволява да разгърне докрай потенциала си.

И все пак, в един-единствен сезон, в който остана сравнително здрав, Тиаго бе неделима част от отбор, който бе на два мача от безсмъртие – мечтаният квадрупъл.

Микел Артета

Артета е единственият в тази престижна класация, който така и не получи повиквателна за националния отбор на Испания , което подчертава колко зашеметяваща е била конкуренцията в халфовата линия на "Ла Роха" между 2000 и 2010 г. В ерата на Шави, Андрес Иниеста и Серхио Бускетс място за още един майстор на кълбото просто нямаше.

Но на Острова Артета си извоюва уважението и записа 250 мача в майсторския ешелон след шест силни години с екипа на Евертън и още пет в Арсенал.

Той беше сред най-бляскавият от своята генерация, но със своя професионализъм стана капитан на "топчиите" и ги изведе до първи трофей от девет години – Купата на ФА през 2014 г.

Иронично или не, днес той е начело на клуба, в който сам пишеше история с всяко точно подаване.

Хуан Мата

Шампионските титли дойдоха едва в късния етап от кариерата на Хуан Мата, далеч от светлините на Висшата лига – в Турция и Япония.

В пика си, с екипите на Челси и Манчестър Юнайтед, той рядко се бореше за короната на Англия, а престоят му на "Олд Трафорд" включваше цели шест години без трофей.

В индивидуален план Мата беше радост за окото и любимец на всеки фен, независимо от цвета на фланелката. В първите си години на "Стамфорд Бридж" той бе изключителен и помогна на Челси да спечели UEFA Champions League и Лига Европа в поредни сезони.