Денят, в който Майкъл Ченг стана най-младият шампион в Големия шлем

34 години от епохалния успех на американеца.

Изминаха повече от три десетилетия, но датата 11 юни 1989 година завинаги остава паметна в историята на тениса. На този ден 17-годишният Майкъл Ченг побеждава Стефан Едберг на финала на Откритото първенство на Франция и става най-младият шампион в турнир от Големия шлем. 

Най-изумителното е, че американският тийнейджър се добира до титлата след изоставане с 1-2 сета срещу далеч по-опитния си опонент за крайното 6-1 3-6 4-6 6-4 6-2. В четвъртия кръг Ченг елиминира световния №1 Иван Лендъл. 

Финалът на "Френч Оупън" 1989 се оказва единственият в кариерата на Едберг, а поражението му попречва да запише кариерен Голям шлем.

Детето-чудо

Майкъл Ченг е роден на 22 февруари 1972 година. През 1987-а, когато е едва на 15, става най-младият играч, печелил мач на US Open (побеждавайки добре известния у нас Пол Макнами). 

През юни следващата година, само на 16 години и три месеца, той се превръща в най-младият тенисист, пробил до топ 100 на ранглистата, и достига за първи път до четвъртия кръг на "мейджър" турнир от Големия шлем в Ню Йорк, където е победен от Андре Агаси. 

През 1989-а той прави фурор на няколко надпревари през първите пет месеца на сезона, което му помага да се изкачи до №19 преди "Френч Оупън".

Специалистът на играта сервис-мрежа

Едберг е шест години по-голям от Ченг и вече е утвърдено име в тура. През декември 1985 година, няколко месеца след като младият Борис Бекер покорява Уимбълдън (2.00 коефициент за титла на Новак Джокович), шведът печели първата си титла от Големия шлем, също на трева, триумфирайки на Australian Open над своя шведски сънародник Матс Виландер с 6-4 6-3 6-3.

Едберг е прочут със своя стил сервис-мрежа, но той не е особено ефективен на клей и скандинавецът е спечелил само една от 19-те си титли преди "Френч Оупън" 1989 на червено. 

Освен това е достигал само веднъж до 1/4-финалите в Париж. И когато го прави отново, има твърдото намерение да постигне нещо голямо във френската столица. В двубоя си от топ 8 срещу изключително силния на клей аржентинец Алберто Мансини Едберг не изневерява на стила си и му отпуска само 10 гейма, което е голяма сензация.

На 1/2-финалите шведът се изправя срещу Борис Бекер в сблъсък между двама тенисисти с откровен афинитет към тревата. Двубоят е доста драматичен, а накрая Стефан ликува след 6-3 6-4 5-7 3-6 6-2.

И се доближава на една победа от Купата на мускетарите, играейки сервис-мрежа, което никой - дори Джон Макенроу в разцвета на силите си - не е правил след Яник Ноа през 1983-та.

Финалът

На 11 юни 1989-а на централния корт не може да падне и игла. Феновете са затаили дъх в очакване на сблъсъка между двама играчи с толкова различни стилове. 

Началото е бавно и трудно за Едберг, който губи първата част с 1-6. Викингът обаче се събужда и печели следващите два сета (6-3 6-4), като никой няма съмнения, че едната му ръка вече е на трофея. Още повече, че достига до възможности за пробив една след друга. Ченг обаче не трепва и отразява 10 брейкбола в четвъртия сет, за да го завоюва с 6-4. 

Изтощен след над три часа непрекъснати спринтове към мрежата и разочарован от многобройните пропуснати възможности в четвъртата част, Едберг се срива в решителния пети сет, в който взима само два гейма.

Така на 17 години и три месеца Майкъл Ченг вдига Coupes des Mousquetaires, а подвигът му остава във фолклора на Откритото първенство на Франция. 

Всъщност - победата му на 1/8-финалите над Иван Лендъл е сред 10-те най-значими събития в цялата епична история на френския "мейджър".