17 май 2009 година остава паметна дата в историята на тениса.
Пролетта на 2009 година. Роджър Федерер беше на няколко месеца от 28-ата си годишнина и се намираше в труден период. Доминацията му в тура бе останала някъде зад гърба му и се луташе в търсене на себе си. В периода 2004-2008 помиташе всяко препятствие на пътя си и спечели всичко. Е, почти всичко...
Титлата от Откритото първенство на Франция продължаваше да липсва в колекцията му. На три пъти Маестрото докосваше Купата на мускетарите, но три пъти бе спиран от Рафаел Надал (3.50 коефициент за нова титла във френската столица) на финал в Париж през 2006-а, 2007-а и 2008-а. А последното от тези поражения бе наистина тежко - 1-6 3-6 0-6.
Скоро след това Матадора нанесе още един удар на Роджър, печелейки петсетов трилър в битката за трофея на Уимбълдън. Така Рафа го свали от първата позиция в ранглистата след 237 седмици на върха.
Ситуацията за Федерер стана непоносима, когато Надал го повали и на финала на Australian Open 2009. След петте сета в Мелбърн швейцарецът бе сломен не само физически, но и психически и на церемонията по награждаването по бузите му се стичаха сълзи.
А най-лошото беше, че на този етап в края на първото десетилетие на новия век Маестрото вече не се конкурираше само с Надал, а и с жадните за успехи Новак Джокович, Анди Мъри, Стан Вавринка и др.
За първи път от 2000 година Роджър не бе успял да спечели титла в първите четири месеца на сезона и някои журналисти направиха смелото заключение, че кариерата му тръгва безвъзвратно надолу.
По това време Рафа беше още само на 22, но постиженията му вече му бяха осигурили вечно място в историята на тениса. Испанецът беше непобеден на "Френч Оупън" от първото си участие в Париж през 2005-а - четири титли от четири появи пред публиката във френската столица.
Специалистите вече го бяха обявили за непобедим на клей, но Надал беше пренесъл играта си на друго ниво и на другите настилки, което го бе извело до успех в три от последните четири турнира от Големия шлем.
Матадора достигна до №1 в ранглистата на 18 август 2008 година и изглеждаше без конкуренция. В първите месеци на 2009-а той вече бе окачил на колана си пет трофея, сред които тези от Australian Open и Мастърсите в Индиън Уелс, Монте Карло и Рим. На хоризонта беше петата Купа на мускетарите.
Квитова срещу Векич за място на 1/8-финалите
Григор вече е побеждавал Синер, иска пак
Петилетка по-късно отново Циципас срещу Гаске
Бадоса ще мъсти на Рибакина и за себе си, и за Сабаленка
Мадрид беше домакин на Мастърса от 2002-ра, но до 2008-а той се провеждаше през октомври на хард в "Мадрид Арена". През 2009-а турнирът зае мястото на Hamburg Open и беше преместен през пролетта в лъскавия и нов комплекс La Caja Magica. И чудото се случва на 17 май.
Надал и Федерер стигат до финала и предстои мач №20 в съперничеството им в ATP тура. Рафа води с 13-6 победи и 9-1 на клей. Никой няма съмнение, че ще спечели титлата на родна земя, но в края на турнира нещата започват да се променят.
На 1/2-финалите Матадора прекарва над четири часа на корта, преди да сломи Новак Джокович след сет изоставане. Испанецът отразява три мачбола на сърбина и на няколко пъти вика физиотерапевт заради контузия на коляното.
Надал не успява да се възстанови напълно и Федерер се възползва максимално от това. По-бързите условия са напълно по вкуса на Маестрото, който притиска бекхенда на съперника от първите геймове. Играта му е изключително агресивна и често излиза на мрежата, което го извежда до 6-4 6-4.
На пресконференцията след финала в Мадрид Надал отказва да говори за контузията си и отдава дължимото на Роджър за победата. Всички започват да се питат дали швейцарецът няма най-после да се наложи над Рафа и на "Френч Оупън". Но не се налага.
На 1/8-финалите Робин Сьодерлинг нанася първо поражение на испанеца в Париж и именно шведът достига до последния мач, в който е победен с 3-0 от Маестрото. Това е първата и единствена титла на Федерер от Откритото първенство на Франция, към която пътят е трасиран след чудото на Caja Magica.