Вирц и Керкез ли ще са следващите?
Две от летните попълнения на Ливърпул - Флориан Вирц и Милош Керкез - търпят някои критики след първите си изяви за "червените", въпреки че на всички им е ясно, че притежават класата да играят за английския шампион.
Германският талант още не успява да свикне с новата обстановка, а унгарският национал изглежда уязвим в защита и срещу Бърнли беше сменен още през първото полувреме.
Вирц и Керкез обаче далеч не са единствените, които започват трудно на "Анфийлд". Ето седмина, които също не стартираха обещаващо, но по-късно се превърнаха в легенди:
Широкоразпространеното възприятие е, че той се адаптира към английския футбол без никакви проблеми, след като още в първия си сезон спечели трофея от UEFA Champions League.
Това обаче е само наполовина вярно. Качествата му действително изпъкваха в незабравимата кампания на Рафа Бенитес в Европа, но истината е, че на Алонсо му трябваше време, за да свикне с Висшата лига.
Дебютира в класически тежък двубой като гост на Болтън на Сам Алардайс, който бе загубен с 0:1. Последваха поражения от Челси и Манчестър Юнайтед.
Алонсо изведе Ливърпул до победата с 4:2 при визитата на Фулъм, влизайки от резервната скамейка при резултат 0:2. Той вкара първия си гол за клуба след великолепно изпълнение от от пряк свободен удар. Това беше през октомври 2004-та и нататък всичко си дойде по местата.
Феновете трудно понасяха факта, че Алонсо често оставаше резерва за сметка на Лукас, който понякога изглеждаше не на място в центъра на терена за мърсисайдци.
Репутацията му пострада толкова сериозно, че дори беше освиркван от феновете при едно 0:0 с Фулъм у дома.
"Мачът с Фулъм беше най-лошият момент, защото за първи път ми се случваше нещо такова. Но беше опит, от който можех да се поуча - споделя той пред The Independent. - Тогава хората искаха Шаби, който беше на пейката. Играта ни беше слаба, затова разбирам реакцията им. Единственият начин да промениш това е да играеш добре."
Лукас никога не доближи класата на Алонсо, но феновете започнаха да ценят отдадеността му и борбения му характер. В крайна сметка си тръгна като любимец на "Коп".
Подобно на Лукас и Каут имаше труден старт. Нидерландецът беше упорит и работоспособен, но головете му идваха някак на пристъпи. Липсваше постоянството. Той не отбеляза в UEFA Champions League до почетното попадение при загубата от Милан на финала през 2007-а.
Голът в Атина обаче подсказа усета му за големите мачове, а хеттрикът срещу Манчестър Юнайтед бетонира името му в клубния фолклор.
Ливърпул удари джакпота със Суарес през зимата на 2011-а, когато в отбора дойде и Анди Керъл, който се провали. Уругваецът обаче беше сензационен.
82 гола и 32 асистенции в 133 мача говорят красноречиво, а след това бе продаден и на огромна печалба на Барселона.
Суарес вкара още в дебюта си във Висшата лига, но в първите си 13 мача записа едва четири - далеч от нивото, което щеше да достигне.
Един от първите по-големи вложения на Fenway Sports Group - 20 милиона паунд за капитана на Съндърланд.
Дебютният му сезон беше толкова колеблив, че Ливърпул се опита да го размени за Клинт Демпси от Фулъм.
"Бях в много тежко положение - признава по-късно Хендерсън пред The Guardian. - Но това ме направи по-силен. Реших, че ще докажа на треньора, че заслужавам мястото си в отбора."
И го доказа. Той стана капитанът, който изведе Ливърпул до първата титла след 30 години чакане и до всички останали трофеи при Юрген Клоп.
Това се казва истинска находка! Робъртсън дойде за едва 8 милиона паунда от изпадналия Хъл през 2017-а и пренаписа историята с екипа на мърсисайдци. Началото обаче не беше блестящо.
През първите месеци Клоп залагаше на Алберто Морено, а Робъртсън често дори не влизаше в групата. Едва контузия на испанеца обаче му даде шанс и той го сграбчи с двете си ръце.
Салах, Ван Дайк и Алисон са трите най-големи трансферни удара на Ливърпул през последните години, но не бива да се забравя колко ключов беше и Фабиньо.
Шампион с Монако, купен за 39 милиона паунда, той беше с по-звезден профил от Робъртсън, но също трябваше да чака момента си.
В първите месеци бразилецът беше резерва, докато се адаптира към условията, но към пролетта вече беше титуляр и незаменим в центъра.
Същия сезон Ливърпул спечели UEFA Champions League и завърши с 97 точки във Висшата лига. Фабиньо започна като резерва единствено в съдбоносната загуба с 1:2 от Манчестър Сити, който вдигна титлата.