Още няколко легенди, които писаха история с №10 на гърба си.
В първата част от поредицата ви разказахме за футболисти на Байерн Мюнхен, които превърнаха "десетката" в символ на класа, характер и шампионски дух. Но великата история на този номер в Мюнхен не свършва дотук. Продължаваме с още шест имена – от живи легенди до играчи с кратки, но паметни престои.
Карл-Хайнц Румениге
Румениге носи "десетката" само през сезон 1975/76, но мястото му сред великите на Байерн е неоспоримо. С 217 гола в 422 мача той е четвърти във вечната голмайсторска листа на клуба. Два пъти е коронован за "Футболист №1 на Европа", печели две Купи на европейските шампиони и два пъти Бундеслигата. След края на кариерата си Румениге продължи да гради историята на "баварците" извън терена – в продължение на близо 20 години бе изпълнителен директор и ключова фигура в ръководството на клуба.
Пол Брайтнер
Брайтнер е може би най-нестандартната "десетка" в историята на Байерн. През сезон 1973/74 той носеше фланелката като ляв бек, но на практика диктуваше темпото от всяка точка на терена. По-късно в кариерата си се премести в халфовата линия, където играеше с още повече свобода и размах. С Байерн спечели Купата на европейските шампиони през 1974 г., преди да замине за Реал Мадрид. Завърна се в Мюнхен през 1978-а, за да добави още две титли в Бундеслигата и втора Купа на Германия към богатата си колекция.
Чириако Сфорца
Сфорца носеше екипа с №10 епизодично още през 1995/96, но получи шанса да го притежава официално при втория си престой в клуба пет години по-късно. След неубедително първо преминаване през Мюнхен, швейцарецът възроди формата си в Кайзерслаутерн и си заслужи втори опит в баварската столица. За съжаление, историята се повтори – нито ролята му, нито статистиката му (3 гола в 101 мача) впечатлиха. И все пак, Сфорца си тръгна със солидна колекция – Купата на УЕФА при първия му престой и златен дубъл с титлата и UEFA Champions League през 2001 г. Той определено не беше в светлината на прожекторите, но беше част от великата сцена.
Филипе Коутиньо
Когато Коутиньо пристигна в Мюнхен под наем от Барселона, очакванията бяха високи, а увереността му – разклатена. Но бразилският магьосник успя да възроди частица от онзи блясък, който го направи звезда в Ливърпул. За един сезон той вкара осем гола и подаде за още шест в 23 мача от Бундеслигата, наследявайки тежката "десетка" от Робен. Техничарят бе част от требъла през 2020 г., като блесна с хеттрик и две асистенции при разгрома с 6:1 срещу Вердер Бремен. Травма го извади от финалната права на сезона, но се завърна навреме, за да запише участие в похода към титлата в UEFA Champions League, преди да се сбогува с Мюнхен и да поеме обратно към Барселона.
Ули Хьонес
Историята на великите "десетки" в Байерн започва с Хьонес – фигура, чието име е тясно свързано с всеки етап от развитието на клуба. Като основен втори нападател в златната ера на "баварците", той носеше легендарната фланелка между 1971 и 1976 г., а после отново през сезон 1977/78. Като част от състава, който три пъти поред спечели Купата на европейските шампиони (1973–1976) и три пъти вдигна шампионската титла на Германия, Хьонес допълваше Герд Мюлер с голове, пробиви по фланговете и визия. Вкара 86 попадения в 239 мача в Бундеслигата, преди сериозна контузия да го принуди да "окачи бутонките" на едва 27 години. Оттам нататък започна нова глава – като ръководител, архитект на модерния Байерн и дългогодишен президент, чиято дума и днес тежи в клуба.
