Поглед към легендите с №10 на гърба си, които написаха история в баварската столица.
Джамал Мусиала ще носи тежката фланелка с №10 на гърба си от новия сезон в Байерн Мюнхен, наследявайки икони като Лотар Матеус, Ули Хьонес и Арен Робен. Лерой Сане бе последният, имал честта да облича тази емблематичен номер, а сега сцената е подготвена за нова магия.
За съжаление обаче, дебютът на Мусиала с "десетката" ще почака, заради тежката контузия, която младокът получи на Световното клубно първенство, която ще го извади от игра до края на календарната година.
А докато младият виртуоз се възстановява и чака своя миг да заблести отново, нека се върнем назад във времето и си припомним някои от най-великите, носили прочутата фланелка с №10.
Лерой Сане
Сане завърши последния си сезон на "Алианц Арена" с най-добрите показатели в кариерата си до момента: 11 гола и пет асистенции в Бундеслигата под ръководството на Венсан Компани.
Участието му в пътешествието към 1/4-финалите на Световното клубно първенство бе последният му акт в баварската сага, която официално приключи в края на юни. Ден по-късно дойде символичната смяна на караула – Мусиала беше обявен за новия №10.
Сане носеше емблематичната фланелка от 2019 г., когато се завърна в Германия след запомнящ се престой в Ман Сити. За пет години в Байерн той записа 223 официални мача, 61 гола и 55 асистенции и прибави към витрината си четири титли в Бундеслигата.
Ариен Робен
Робен не беше типичен плеймейкър, но носеше "десетката" на Байерн с такъв блясък, че я превърна в синоним на скорост и безпощадна левачка. Цели 10 години – от 2009 до 2019 г., нидерландецът вилня по десния фланг на "Алианц Арена", а защитниците в Германия макар да познаваха до болка движението му навътре, така и не намериха ефективно противодействие.
"Летящият холандец" заби 99 гола и подаде за още 70 в Бундеслигата, докато вдигна шампионската салатиера цели осем пъти. Но най-паметният му миг дойде през 2013 г., когато с типично хладнокръвие донесе победата срещу Борусия Дортмунд във финала на UEFA Champions League – точно година след горчивия пропуск срещу Челси на финала в Мюнхен.
Заедно с Франк Рибери създаде страховитото дуо "Робери", което ще се запомни като може би най-емблематичното и ефективно партньорство в историята на Бундеслигата.
Лотар Матеус
Когато говорим за №10, често мислим за технични плеймейкъри и магьосници в халфовата линия. Но Матеус бе различна порода лидер – либеро със самочувствие и визия, командващ играта с желязна ръка и футболен интелект. Той е първият футболист на Байерн, който официално получава "десетката" като постоянен номер в ерата на номерираните фланелки.
Матеус прекара два периода в Мюнхен – между 1984 и 1988 г., а после отново от 1992 до 2000 г., като за това време вдигна седем титли в Бундеслигата и беше в сърцето на отбора, който триумфира в Купата на УЕФА през 1996 г.
Световният шампион с Бундестима от Мондиал 1990 е двукратен носител на наградата "Футболист на годината" в Германия и два пъти е избиран за "Най-добър футболист в света". В 302 мача в Бундеслигата за Байерн той вкара впечатляващите 85 гола – доказателство, че дори и от задна позиция можеш да пишеш история.
Рой Макай
Десетката не винаги означава визия и финес – понякога тя е чист инстинкт. Макай беше точно такъв – безмилостен голмайстор, който не се интересуваше от естетика, а от ефективност.
Нидерландският таран прекара четири сезона в Мюнхен, а резултатността му бе повече от впечатляваща – 103 гола в 183 мача, включително историческо попадението в 1/8-финалите на UEFA Champions League през 2007 г. срещу Реал Мадрид. Тогава той се разписа едва след 10.12 секунди игра, което и до днес е най-бързия гол в историята на турнира.
Макай бе истинска машина за попадения, която знаеше къде ще падне топката още преди тя да се озове там.
Щефан Ефенберг
Ако Матеус беше "Генералът", то Ефенберг беше "Шефът" – и не само по прякор. Халф с харизма, агресия и безкомпромисен дух, който носеше "десетката" не като знак за креативност, а като символ на власт.
В първия си престой в Байерн Ефенберг облече емблематичния номер, но истинският му възход дойде при завръщането в клуба между 1998 и 2002 г., когато се превърна в стожер на един от най-доминаращите състави на немския колос.
В онези години с негова помощ Байерн спечели три титли в Бундеслигата, вдигна Купата на Германия и достигна най-сладкия връх – този в UEFA Champions League през 2001 г.
С общо 160 срещи и 35 гола за мюнхенския колос, Ефенберг беше онзи тип "десетка", която вдъхваше респект, подреждаше редиците и влизаше в битките с пламък в очите.
