Велики футболисти, които никога не са печелили Световната купа (част I)

Има много блестящи имена, които не стъпиха на най-големия футболен връх.

Вдигането на Световната купа е върхът в кариерата на всеки футболист, за него мечтае всеки от тях, когато порасне.

За съжаление някои от най-добрите играчи в историята на красивата игра са били лишени от възможността да го направят.

Някои от тях представляваха нации, които нямаха никакъв шанс да спечелят турнира, други се доближиха на косъм от трофея, а някои дори бяха изключени селекцията.

Представяме ви едни от най-добрите футболисти, които никога не са печелили Световната купа.

Роже Мила

Първата поява на камерунския голмайстор на световната сцена е през 1982 г., когато страната му е тъжно елиминирана в групите, въпреки че избягва поражението, след като завършва наравно и в трите си мача.

На 38-годишна възраст Мила е "изваден от международната пенсия" за състезанието през 1990 г., като се превръща в неочакван герой с четири гола за Камерун (251.00 да спечели мондиала през 2026-а) и страхотно представяне срещу Англия на четвъртфинала, за да подпечата почти пълния успех на отбора си.

Забележително е, че това не е краят за ветерана, който се завръща четири години по-късно в САЩ, макар че този път има на сметката си само един гол, който да отпразнува по своя уникален начин.

Хидетоши Наката

Считан за най-великия азиатски футболист в историята, Наката участва в две световни първенства, второто от които се провежда частично в родната му Япония (81.00 за световна титла).

Въпреки че никога не успява да премине по-далеч от осминафиналите, "коприненият" полузащитник винаги ще се радва на гола срещу Тунис през 2002 г., когато Наката насочва топката с глава през краката на вратаря и пред ликуващата публика.

Георге Хаджи

Представял Барселона и Реал Мадрид в звездната си кариера, Хаджи очевидно е бил талантливо крило. Въпреки това неговите румънски съотборници (да стъпят на световния връх през 2026-а - 351.00) са били с класа по-ниско и никога не са могли да застрашат тези на върха на спорта.

Въпреки това той е в прекрасна форма и на трите турнира за Световната купа през 90-те години на миналия век, като през 1994 г. е движещата сила на "трикольорите", които достигат единствения си четвъртфинал до момента.

Михаел Балак

Балак сигурно наистина е разстроил футболните богове. През 2002 г. неговият отбор Байер Леверкузен (да спечели Лига Европа - 1.40) загуби финала на Шампионската лига и Купата на Германия, като същевременно завърши на второ място в Бундеслигата, но мъката на Балак ще достигне нови нива по-късно през лятото.

Водеше играта на Германия (6.50 за европейска титла), беше неразделна част от пътя им към турнира в Йокохама, но беше само страничен наблюдател срещу Бразилия, когато Роналдо вкара две попадения през второто полувреме, за да осигури победата с 2:0 и пети шампионски трофей за южноамериканците.

По някакъв начин - ако може да се повярва - нещата се влошиха. Германците бяха домакини на изданието през 2006 г. и се срещнаха с Италия в последния етап преди финала, но не успяха да се справят в угасващата жарава на допълнителното време, за да оставят нацията в униние.

Четири години по-късно контузия в края на сезона в Челси сложи край на надеждите му да се състезава в Южна Африка. Жестоко, наистина много жестоко.

Луис Суарес

Обичате го или (вероятно) го мразите, Суарес е ужасяваща перспектива за всяка защита. Той също така е страшно добър стрелец, както доказа срещу Гана през 2010 г.

Бившият нападател на Ливърпул отби удар на Доминик Адия в последната минута на четвъртфиналния сблъсък на Уругвай (7.00 да спечели квалификациите за СП в Южна Америка) с африканците от Гана и получи червен картон за действията си, но скачаше от радост, когато Асамоа Гиан пропусна последвалата дузпа.

За щастие справедливостта бе възтържествувала, когато недарландците изхвърлиха "урусите" в следващия кръг. Все пак седемте му гола на Световното първенство не са никак малко...

Михаел Лаудруп

Повече приличащ на танцьор, отколкото на футболист, Лаудруп беше хипнотизиращ за гледане. Участията на датчанина на Световното първенство са с разлика от 12 години - през 1986 и 1998 г., като в последния случай нападателят е капитан на своята страна.

Никога не е имало вероятност да отправи сериозно предизвикателство за трофея "Жул Риме", но най-запомнящият се момент в датския състав си остава вдъхновяващият дрибъл на Лаудруп през целия отбор на Уругвай - включително вратаря - завършил с удар с крак.

Показаните коефициенти са точни към момента на публикуване на статията и те може да се променят.