Велики футболисти, които никога не играха на световно първенство (част IV)

Алфредо Ди Стефано, Ерик Кантона и Джордж Бест са само част от големите имена.

Завършваме с финалната част с футболистите, които никога не се докоснаха до магията на Световната купа.

Идоли за мнозина, но поради една или друга причина те не успяха да радват феновете най-форума на планетата.

Ето и последната "великолепна седморка":

7. Арсенио Ерико - Парагвай

Мощен нападател, който е имал възможността да вкара толкова много голове за Индепендиенте Авеланеда в Аржентина (11.00 за титла) - лига, в която той остава най-добрият реализатор в нейната история. Силен, техничен играч с изпреварваща времето си игра във въздуха, той е една от жертвите на Втората световна война, която го лишава от участие в Световното първенство с националния му отбор.

6. Луис де ла Фуенте - Мексико

Много мексикански историци са съгласни, че наричаният Пират е може би най-добрият футболист в историята на тази страна... дори по-добър от легендарния Уго Санчес. Много силен нападател, със страхотна игра във въздуха и изящна техника, той е един от първите мексиканци, подписали договор с европейски клуб. Спорно е, че не играе в решителния мач от квалификациите за Италия 1934 г., в който "ел три" губи пропуска за Световното първенство срещу САЩ, и е жертва на мексиканското оттегляне от Франция 1938 г., така че никога не успява да блесне в големия футболен турнир.

5. Валентино Мацола - Италия

Той изпревари времето си, тъй като е смятан за един от първите и най-добри плеймейкъри в историята на Италия (23.00 за световна титла през 2026-а) и световния футбол. Валентино - бащата на Сандро Мацола, блести изключително много с екипите на Венеция и Торино. Зенитът му обаче съвпада с времето на Втората световна война, когато по обясними причини не се играе Световно първенство по футбол. Загива в трагичната самолетна катастрофа, в която загива почти целият отбор на Торино през 1949 г., когато самолетът, с който пътуват от Лисабон, се разбива в една от стените на базиликата "Суперга" в град Торино.

4. Ерик Кантона - Франция

Нападател от световна класа, спечелил си слава с таланта си, но и с непочтителността и експлозивността си извън терена. Както в Манчестър Юнайтед (3.25 да вдигне Купата на ФА), така и в националния отбор на Франция той посява семената на успеха, но не вижда как те покълват, тъй като през 1997 г. вече е пенсиониран и не се радва на европейските успехи на отбора на сър Алекс Фъргюсън или на световната титла на Франция през 1998 г. През 1987 г. му е забранено да играе във френския национален отбор заради противоречиви изказвания срещу тогавашния треньор на "петлите" Анри Мишел. Що се отнася до САЩ 1994, той е част от отбора, който губи мястото си в турнира срещу България в квалификациите.

3. Джордж Уеа - Либерия

Допреди Самуел Ето'о да заблести с екипа на Барселона, нямаше съмнение, че най-добрият африкански футболист в историята е либериецът Джордж Уеа. Той е играл за клубове като Монако (67.00 за титла), Пари Сен Жермен и Манчестър Сити, но развълнува света с отбора на Милан, за който играе, когато спечели "Златната топка" и Играч на годината на ФИФА - награди, които никой друг африкански футболист не е печелил. С Либерия той не успя да повтори нито един от успехите си на клубно ниво. Не му достигна една точка, за да се класира за историческото световно първенство през 2002 г. в Корея и Япония.

2. Джордж Бест - Северна Ирландия

Бързина, сила, умения и способност да удря топката с двата крака - Джордж Бест е смятан за един от най-великите играчи в историята на този спорт. Той е част от първия велик отбор на Манчестър Юнайтед в историята, заедно с Денис Лоу и Боби Чарлтън. В разцвета на силите си той не успява да изведе Северна Ирландия (1001.00 да триумфира на мондиала през 2026-а) до Световната купа, а за завръщането на страната му на турнира в Испания през 1982 г. треньорът Били Бингъм решава да не го включи в състава, защото вече е в упадък. Наред с таланта му, разрушителният му вкус към алкохола, жените и нощния живот подкопава способностите му.

1. Алфредо ди Стефано - Аржентина/Колумбия/Испания

Един от най-добрите играчи в историята на този спорт. Абсолютна легенда на Реал Мадрид (7.00 да спечели Шампионската лига), с който печели пет пъти Купата на европейските шампиони и многократно испанската лига. "Русата стрела" беше смъртоносен нападател със страхотна индивидуална техника, според медийните доклади от онова време. Играе за националните отбори на Аржентина, Колумбия и Испания, с нито един от тях обаче не успява да играе на Световно първенство по футбол, защото с първите два играе по време на Втората световна война, а с "червената фурия" - от 1957 до 1962 г. - епоха, в която те играят само на Световното първенство в Чили. Ди Стефано е включен в състава на Испания за този турнир с фланелката с №6, но не успява да изиграе нито един мач поради контузия.

Показаните коефициенти са точни към момента на публикуване на статията и те може да се променят.