Вечните в Бундеслигата: "Клуб 500" (част II)

Поглед към онези, които не просто играха, а оставиха следа в историята на германския футбол.

Във втората част на нашето пътешествие из Клуб 500, ще се запознаем с още футболни титани, които са оставили своя незабравим отпечатък върху Бундеслигата. Всеки от тях има своята уникална история, но всички те са обединени от общото постижение – 500 мача в германския елит.

Клаус Фишер (535 мача)

Фишер е истинска легенда на германския футбол и машина за голове в продължение на две десетилетия. Между 1968 и 1988 г. той записа впечатляващите 535 участия в Бундеслигата, носейки екипа на 1860 Мюнхен, Шалке, Кьолн и Бохум.

С общо 268 попадения във висшия ешелон, Фишер заема престижното трето място във вечната голмайсторска класация, като пред него са единствено великите Герд Мюлер и Роберт Левандовски.

Най-запомнящ се остава престоят му в Гелзенкирхен, където наниза 182 гола и остава най-резултатният играч на Шалке в Бундеслигата. През 1972 г. вдига Купата на Германия с "кралскосините", а през 1982 г. повтаря успеха и с Кьолн.

Мирко Вотава (546 мача)

Вотава е олицетворение на постоянството и лидерството в халфовата линия, оставил дълбока следа в историята на Бундеслигата с цели 546 участия. Роден в Прага, но израснал в Германия, той блестеше със здрава игра в защита и безкрайна издръжливост.

Между 1974 и 1982 г. е ключова фигура в състава на Борусия Дортмунд, преди да се впусне в испанско приключение с Атлетико Мадрид, където триумфира с Купата на краля през 1985 г.

Завръщането му в родината съвпадна с една от най-славните епохи на Вердер Бремен – в периода 1985-1996 г. Вотава спечели две титли на Германия, два пъти вдигна Купата на Германия и допълни витрината си с трофей от КНК.

Клаус Фихтел (552 мача)

Фихтел, известен с прозвището "Боровото дърво" заради внушителната си осанка и хладнокръвно поведение, е живият символ на дълголетието в германския футбол. С цели 552 мача в Бундеслигата между 1965 и 1988 г., той оставя отпечатък като един от най-постоянните защитници в историята на първенството.

По-голямата част от кариерата му минава в Шалке, където записва 447 срещи и печели единствения си трофей – Купата на Германия през 1972 г. Последвалият му период във Вердер Бремен също допринася за легендарния му статут, а неговото спокойствие и стабилност в защита се превръщат в златен стандарт за поколения футболисти.

Оливер Кан (557 мача)

Кан, наричан неслучайно "Титанът", не просто натрупа впечатляващ брой мачове в Бундеслигата – той изгради империя от трофеи. След трансфера си от Карлсруе в Байерн през лятото на 1995 г., страховитият страж се превърна в символ на баварската доминация.

В рамките на 14 сезона с екипа на Байерн, Кан спечели осем титли на Германия, шест Купи на Германия, UEFA Champions League и Купата на УЕФА. Отличен два пъти за Футболист №1 на Германия, той записа името си със златни букви в историята на Мондиала, като стана първият и единствен вратар, носител на "Златната топка" на Световно първенство – подвиг, постигнат през 2002 г.

Манфред Калц (581 мача)

Калц е въплъщение на лоялността и креативността по десния фланг, прекарал цялата си кариера в Хамбургер и записал 581 участия в Бундеслигата. Известен със своите легендарни "бананови" центрирания, Калц бе двигателят на едно от най-силните поколения в историята на клуба.

С "динозаврите" той спечели три титли на Германия, две Купи на Германия, Купата на носителите на купи и най-ценното – Купата на европейските шампиони през 1983 г. Освен че дирижираше играта от дълбочина, Калц беше и заплаха пред вратата – реализира 75 гола в елита, много от които от дузпи и преки свободни удари.

Каръл-Хайнц "Чарли" Кьорбел (602 мача)

Кьорбел е вечният стълб на Айнтрахт Франкфурт и рекордьорът на всички времена в Бундеслигата с внушителните 602 мача – всичките с екипа на "орлите". Между 1972 и 1991 г. стабилният защитник олицетворяваше отдадеността и устойчивостта, като превърна лоялността си в легенда.

Кьорбел четири пъти триумфира в турнира за Купата на Германия и веднъж вдигна Купата на УЕФА, но така и не успя да се докосне до шампионската титла. Най-близо бе през сезон 1989/90, когато завърши на трето място – достойно за играч, чиято кариера се измерва не просто в години, а в неизменно присъствие на най-високо ниво.