Вечните в Бундеслигата: "Клуб 500" (част I)

Поглед към онези, които не просто играха, а оставиха следа в историята на германския футбол.

Да навъртиш 500 мача в германския елит не е просто статистика – това е подпис върху плочата на вечността. Нужни са години на битки, постоянство, адаптивност и класа. В първата част от нашата футболна одисея представяме елитни бойци, които се изкачиха до тази кота и пренаписаха дефиницията за дълголетие в Бундеслигата.

Томас Мюлер (500 и броим нататък)

Трудно е да се намерят думи, които да обобщят фигура като Мюлер – емблемата на Байерн и едно от най-разпознаваемите лица на германския футбол през последните две десетилетия. При все че няма да подобри рекорда за най-много участия в Бундеслигата, баварската легенда вече държи рекорди за най-много победи (353), титли (12) и асистенции (178) в елита на Германия. Мюлер е триумфирал още с шест купи на Германия, две отличия в UEFA Champions League и десетки други трофеи, които трудно се побират в един шкаф.

Световен шампион с Германия през 2014 г., носител на гениална футболна интуиция и на уникалното чувство за пространство, Мюлер е истински символ на "майсторите на рекорди". И както сподели Юрген Клинсман: "Томас Мюлер е уникален. Това, което е постигнал, е невероятно." А числото 500? Само поредният щрих към един легендарен футболен портрет.

Щефан Ройтер (502 мача)

Няма как да не споменем Ройтер, бившият защитник, който премина през три от най-големите немски клуба: Кайзерслаутерн, Байерн и Борусия Дортмунд.

Ройтер започва кариерата си в Кайзерслаутерн през 80-те години, но когато преминава в Байерн, започва да събира титли и медали с пълни шепи. Най-забележителният момент от кариерата му, разбира се, е свързан с трикратния му триумф в Бундеслигата с Дортмунд, с който печели и UEFA Champions League през 1997. Другият му значим успех е спечелването на Евро 1996 с националния екип на Германия.

Улрих Щайн (512 мача)

Със своите 512 мача, Щайн е един от най-добрите вратари в историята на Бундеслигата. Неговите блестящи изяви в арсенала на Хамбург и Франкфурт не само че го издигат сред великите вратари, но и го поставят в "Клуб 500". Щайн изиграва важна роля в успехите на Хамбург през 80-те години, като печели два пъти титлата в Бундеслигата и Европейската купа през 1983 година. А когато добавим и два трофея с Франкфурт, изключителната му кариера е само част от невероятния свят на германския футбол.

Михаел Ламек (518 мача)

Ламек е може би един от най-недооценените футболисти в германската история. С 518 мача, той не само че е ненадминат по дълголетие, но и изпраща кариера, която е пример за хъс и отдаденост. Ламек е същинска движеща сила в Бохум в продължение на цели 16 сезона. Често играещ и в защита, и в халфовата линия, той се доказва като универсален боец. Проблемът? Ламек никога не спечели трофей в Германия, нито получи повиквателна за националния отбор. Въпреки това, неговото постоянство и надеждни изяви му отреждат място сред незабравимите.

Вили Нойбергер (521 мача)

Нойбергер оставя дълбока следа с 521 участия за цели четири клуба между 1966 и 1983 година. Кариерата му започва в Борусия Дортмунд и преминава през Вердер Бремен и Вупертал, но разгръща пълния си блясък с екипа на Айнтрахт Франкфурт. Именно там печели всичките си отличия – две Купи на Германия и Купата на УЕФА през 1980 г. Макар и рядко викан в националния тим, Нойбергер остава синоним на стабилност и адаптивност в немския елит.

Мануел Нойер (521 мача и броим нататък)

С 521 участия в Бундеслигата Нойер е живата икона сред модерните вратари. Той дебютира за Шалке през 2006 г., но истинския си звезден статут изгражда в Байерн, където трупа 11 титли, 6 купи, 2 трофея от UEFA Champions League и световна слава. Стилът му – с игра с крака и излизания извън наказателното поле, пренаписа учебниците. На 39 години капитанът на "баварците" не само не забавя крачка, а продължава да вдига летвата за всички след него.

Айке Имел (535 мача)

С 534 мача в елита и близо четвърт век под рамката, Имел бе символ на стабилност за цели две футболни ери. Започнал пътя си в Борусия Дортмунд, той изиграва 247 мача за "жълто-черните", преди да се превърне в титулярна фигура на Щутгарт и да изведе "швабите" до титлата през сезон 1991/92. Участник в три големи финала с Германия (Мондиал 1982 и 1986) и европейски шампион от 1980 г., Имел беше вратар с класа и излъчване, който трудно се забравя.

Това е само началото на историята за онези титани, които оставиха следа с над 500 мача в Бундеслигата. В част 2 ще продължим с още знакови имена – играчи, превърнали се в институции на терена и в икони на германския футболен фолклор.