От първия олимпийски златен медал за Армения до емблема на българската класическа борба.
Армен Назарян е име, което стои на границата между две епохи и две държави, но принадлежи изцяло на световната класическа борба. Кариерата му е белязана от исторически постижения, драматични обрати и дълголетие на най-високо ниво.
Той остава в историята като първия олимпийски шампион на независима Армения и като един от най-успешните борци, представлявали България. Пътят му е разказ за талант, адаптация и непрекъснато търсене на върха.
Пълно име | Армен Людвигович Назарян |
Дата и място на раждане | 9 март 1974 г., Масис, Армения |
Ръст | 1.62 м |
Спорт | Борба |
Категория | До 52/58/60 кг |
Клуб | Славия |
Треньори | Робърт Нерсесян, Братан Ценов |
Постижения | Олимпийски шампион (2), олимпийски бронзов медалист, световни първенства - три златни , два сребърни и три бронзови медала, европейско първенство - шест златни и три сребърни медала |
Армен Назарян е роден на 9 март 1974 г. в Масис, Армения. Започва да тренира борба на осемгодишна възраст под ръководството на Робърт Нерсесян. През 1987 година постъпва в Спортното училище в Ереван.
Талантът му се откроява рано, а преминаването през юношеските категории бързо го извежда до световната сцена. Още в началото на деветдесетте Назарян е сред най-обещаващите борци на новата независима арменска държава.
През 1993 година Назарян става световен шампион при юноши-младежи и печели сребърен медал на Световното първенство за мъже. Това е дебютът на Армения на Световни първенства и първият медал за страната в тази надпревара.
Година по-късно стига до златото на Европейското първенство както при мъжете, така и при младежите, с което се превръща в първия европейски шампион от независима Армения. До 1995 година името му вече е добре познато на международната сцена, с още една европейска титла и сребърен медал от световен шампионат.
Дебютът на Назарян на олимпийски игри идва през 1996 година в Атланта. Влиза в турнира като един от фаворитите и печели всичките си пет срещи убедително. По пътя си побеждава действащия световен шампион Самвел Даниелян и фаворита на домакините Брандън Полсън на финала.
С този триумф Назарян записва името си в историята като първия арменски спортист с олимпийско злато и първия медалист на страната на игри. Представянето му му носи и признанието "Спортист на годината в Армения".
Малко повече от година след Аталанта Назарян получава българско гражданство и започва да се състезава за България. Решението му предизвиква силни реакции в Армения, но самият той обяснява, че след олимпийската титла не е получил необходимата подкрепа от държавата.
След промяната Назарян сменя и категорията си, преминавайки от най-леките към по-тежките категории. В новата среда той продължава да бъде фактор, печелейки европейски титли през 1998 и 1999 година.
На Олимпийските игри в Сидни през 2000 година Назарян достига финала след серия от убедителни победи. В решителната схватка срещу действащия световен шампион Ким Ин-Суб той изостава в началото, но успява да обърне развоя с поредица от повдигания и туш. Победата му носи второ олимпийско злато и го утвърждава като един от най-великите борци на своето време.
След Сидни Назарян се качва в по-горна категория и преживява силни сезони през 2002 и 2003 година, когато става световен и европейски шампион. През 2004 година в Атина мечтата за трета олимпийска титла е прекъсната на 1/2-финалите, но той печели бронзовия медал в малкия финал.
През 2005 година добавя трета световна титла, а през 2007 година е приет в Залата на славата на FILA. Последните му участия включват Европейското първенство през 2008 година и Олимпийските игри същата година, след което прекратява активната си кариера.
През 2012 година Армен Назарян става старши треньор на националния отбор на България по класическа борба. Година по-късно е избран за "Треньор на годината в България".
Назарян остава фигура, която свързва поколения и държави. Кариерата му е пример за устойчивост, класа и историческо значение, което надхвърля медалите и статистиката.