Нека се запознаем с един от най-практикуваните спортове в Италия и по света. Паделът е вид миниатюрна версия на тениса, но със съществени разлики. Нека открием какви са те.
Паделът завладява света. Произлизащ от тениса (и в по-малка степен от скуоша), този спорт се налага и в Италия благодарение на невероятния бум от 2020 г. насам. Но каква е тайната на този успех?
Говорим за прост спорт, който се играе както на открито, така и на закрито и не се нуждае от огромни пространства (всъщност не е необичайно да се намерят две игрища за падел едно до друго, заемащи пространството на половин игрище за футбол на малки вратички).
Както ще видим, именно интуитивните правила са определили толкова широкото и в някои отношения неочаквано разпространение.
Паделът традиционно се играе по двойки (т.е. двама играчи на отбор), но е възможно да се видят и мачове поединично. Играе се на миниатюрна версия на тенис корта, но със съществени промени: говорим за 10 метра ширина и 20 метра дължина и най-вече (тук е разликата с тениса) за стени в дъното с височина 3 метра и други странични стени, които имат променлива височина.
Стените са направени от стъкло и метал. Повърхността на игрището, от друга страна, може да бъде от изкуствена трева, но също и от друг синтетичен материал или бетон. Що се отнася до мрежата, тя е малко по-ниска от тази на тенис корта: в краищата е висока 92 сантиметра, докато в центъра се спуска малко (около 88 см).
Ракетите приличат малко на плажните ракети, тъй като нямат корди, а плътна повърхност, обикновено от карбон. Ракетите за падел са дълги 45 сантиметра и широки 25 сантиметра. Топките, от друга страна, са много подобни на тези, използвани в тениса, но се характеризират с по-ниско налягане и са по-леки.
В падела сервисът винаги се изпълнява отдолу и разбира се по диагонал: ракетата трябва да е над таза и топката трябва да отскочи поне веднъж преди удара. От своя страна, посрещачът трябва да остави топката да отскочи веднъж: в падела всъщност винаги може да се удря от воле, освен при сервиса на противника. Топката може да удари стените след отскок в полето на противника, но не може да докосне металната мрежа, преди да отскочи.
Що се отнася до разиграването, точка се печели, ако топката отскочи два пъти в полето на противника. Стените от вашата страна на игрището могат да се използват, за да накарате топката да отскочи и да я изпратите в полето на противника. Смашът разбира се е разрешен и в някои случаи топката дори преминава над стените: в такъв случай това е точка, освен ако противникът не успее да излезе от игрището преди втория отскок и да върне топката в половината на противника. Това е доста труден удар, който може да се види най-вече в професионалните турнири.
Системата за точкуване следва стриктно схемата на тениса. Говорим за 15, 30, 40 точки: за да спечелите гейм, трябва да имате две точки преднина, докато за да спечелите сет, трябва да достигнете 6 гейма, но винаги следвайки критерия за две игри преднина. При 6-6 се играе тайбрек.
Очевидно точката не се решава само от двата отскока в полето на противника. Всъщност има много нарушения, които водят до загуба на точката.
Първо правило, което трябва да имате предвид: забранено е да докосвате мрежата с която и да е част от тялото или с ракетата. При сервиса, от друга страна, е фал, ако топката докосне мрежата или ако не отскочи в правилната зона на игрището. Както в тениса, това е точка за противниците в случай на два фала при сервиса.
Забранено е и навлизането в полето на противника: накратко, удрянето на топката от воле, преди тя да е преминала мрежата. Играч не може да удари топката два пъти последователно. Често срещан е и случаят, в който играч удря топката, но след това тя удря самия него или съотборник: тук също говорим за нарушение.