Футболът ни е в кома и не се знае кога ще се събуди.
Една победа и пет загуби с голова разлика 3:19. Последно място в група E на световните квалификации в зона Европа и много поводи за размишления за шефовете в БФС, треньорите и футболистите.
Поне националите на България успяха да изтръгнат тази едничка победа в последния си мач от пресявките, надигравайки Грузия с 2:1 пред камерна публика на "Васил Левски" във вторник вечер.
Беше си мъничко радост в океана от мъка, но за съжаление и нищо съществено по своя смисъл. Все едно осъденият на смърт е успял да помаха на близките си преди екзекуцията.
Но да не бъдем толкова цинични.
Наистина това е просто една игра, която България не умее в момента.
Година за зачеркване (но не само една)
Когато теглим чертата, фактите са следните: осем загуби, едно равенство и победата над Грузия в 10-те мача на "лъвовете" през календарната 2025-а, която феновете на футбола у нас с радост биха зачеркнали от историята. Равенството беше с Кипър в контрола на родна земя, завършила 2:2.
Головата ни разлика е 7:29 и само като я погледнеш, също говори много.
Може би, не е нужно да си го причиняваме, но ако поразширим разглеждания период, ще отчетем общо ЧЕТИРИ победи за 2023-та, 2024-та и тази година.
1:0 над Северна Ирландия тук, пак толкова над Люксембург като гост и трето 1:0 над Танзания на неутрален терен преди 2:1 над Грузия. Периодът обхваща общо 30 двубоя на националите, а годината за зачеркване май не е само една.
22 години извън борда
Като споменахме толкова пъти "години", ами те си станаха 22, откакто България игра за последно на голямо първенство - Евро 2004.
Родиха се деца, завършиха училище... Някои от тях скоро ще изкласят и университетите, други вече го сториха. И всички те не знаят що е то България да бъде сред футболния елит. Колкото и да раздуват форматите на първенствата, колкото по-лесно да става класирането - за нас си остава невъзможно.
Не че на споменатото европейско не ни блъскаха като тъпани, но помните ли какви играчи носеха националната фланелка? Бербата, Мартин и Стилиян са ясни, но и какви имаше около тях.
Здравков, Пеев, Янкович, Р. Кирилов, В. Димитров, М. Христов, Боримиров. И с прякори можем да продължим списъка: Коловати, Електричката, Пажо, Заги, Фугата..., та чак до един, който няколко години по-късно щеше да бъде наречен Божигол. Да ни прощават тези, които не са споменати - нищо лично. Това е на прима виста, защото нямаше слабо в този отбор.
А какви квалификации само изживяхме тогава! Първи в група с Хърватия и Белгия. Има ли смисъл да продължаваме?
Да не се правим на пророци
Хората си позволяват да прогнозират сроковете, в които бихме могли да се отлепим от дъното. 20 години, 30 години, обречени завинаги...
Всеки го поназнайва пустия футбол, а и човек е устроен така - обичаме да има рамки. Да се знае кога ще дойде заплатата, кога ще сме постигнали това или онова, кога майсторите ще са завършили ремонта като "по конец". "Нормални неща", ще кажете. Но във футбола не е толкова просто и който си мисли, че ще хване времето за ушите и ще го прикачи към изплуването от бездната, жестоко се лъже.
Защото са ни "оправяли" и за 800 дни, и за две години, а за 5-годишните планове и стратегии да не отваряме дума, че чакайки да започнат да берат плодовете, мнозина се пенсионираха. Други.... Да не бъдем цинчини.
Но да се върнем на играта. Пророкуването е точно толкова безсмислено, колкото националният ни отбор в момента. Трябва да се стъпи на нещо и постепенно да се подобряват и резултатите, защото по-лоши не могат да станат и до вторник вечер бяхме заплашени да завършим квалификации без нито една победа за първи път от над 70 години.
Зацикляме с всеки цикъл
Свободното падане обаче трябва да спре, защото всеки път сме по-зле от предишния.
През 2006-а пропуснахме мондиала в Германия, но с актив от 15 пункта в група с Хърватия, Швеция, Унгария, Исландия и Малта финиширахме на 3-то място. За ЮАР дълго бяхме в борбата за втората позиция с Ейре.
В квалификациите за следващите две световни завършвахме с по 13 пункта, като имахме за съперници нации като Италия, Дания, Чехия, Франция, Нидерландия, Швеция и др.
Даже за Катар 2022 не загубихме половината от срещите и приключихме пресявките с актив от осем точки.
Това са фактите и сме безсилни пред тях. Може би някой ден пак ще дойде време (никой не знае кога), в което отново ще броим точките нагоре, а не годините, в които сме затъвали надолу.
Българският футбол не е мъртъв, а просто е в дълга кома, от която никой не знае как да го събуди. Но понякога просто очите се отварят и животът се завръща.
