Илиан Илиев си тръгва, но проблемите остават.
Националният отбор на България отново е там, където често попада през последните години. Не, не говорим за "партера", в който сме поставени на футболния терен и боя, който ядем и от малки, и от големи.
Става въпрос за това, че отново търсим национален селекционер. След по-малко от две години и едва 18 мача като старши треньор на "лъвовете" и Илиан Илиев вече е в историята.
Той беше осмият, който се нае да вади горещите картофи от огъня през последното десетилетие, но дори сериозен човек и добър треньор като него не успя да се справи с непосилната задача.
Надежда имаше само при Хубчев
Така бе и при Георги Дерменджиев, и при Ясен Петров, и при Младен Кръстаич. Какво да говорим за вариантите "на пожар" като Ивайло Петев, Красимир Балъков и Георги Иванов-Гонзо...
Единствено при Петър Хубчев имаше светлинка в тунела, но той отдавна слезе от голямата сцена.
Вярва ли ни се, или не - изминаха близо 6.5 години, откакто бившият ни железен бранител напусна скамейката на националите.
А какви победи записахме при него - Швеция, Нидерландия, Норвегия, Словения... Сякаш беше преди векове.
Сега мерилото са ни Танзания и Люксембург, победени с по 1:0 при Илиан - два от трите му успеха като национален селекционер.
Загубите бяха шест, а равенствата - девет. Твърде скромно, твърде невзрачно, твърде примиренческо.
"Няма материал"
Но ако трябва да виним за нещо Илиев, то е заради нежеланието му да напусне работата си в Черно море и да се отдаде изцяло на представителния тим. Не беше редно, още по-малко професионално.
"На 20 ноември България имаше мач с Беларус, а след това чак през март с Ирландия. По-добре ли е един треньор да се развива през това време или пък всеки ден да гледа по 2-3 часа видео и да ходи по мачове да гледа играчи?", беше аргументът на Георги Иванов-Гонзо.
По-добре да не го поставяме под задълбочено обсъждане. Явно другите нации грешат, назначавайки си сериозни екипи само за тима, който представлява националния им флаг.
Извън тази, меко казано, нередност, Илиан има малко, за което да бъде винен. Погледнете му тимовия лист и нещата стават ясни. Имаме един Кирил Десподов, който е в ПАОК, и Илия Груев, който играе във Висшата лига с екипа на Лийдс. А останалите?
Материал няма и няма и да има скоро. И постепенно стигаме до втръсналото на всички обобщение, че в школите не се работи и не създаваме футболисти. Съответно - не продаваме в големите първенства и ни хващат Гърция или Грузия и ни лепват по 3-4.
Абсурдно е. Уж всички знаем къде е проблемът, но изминаха 21 години, откакто за последно играхме на голямо първенство. А както е тръгнало, ще изминат още толкова, докато се класираме отново.
А сега накъде?
Сега на дневен ред е кой ще поеме щафетата от Илиан Илиев. Мечтан, но напълно нереален вариант е Станимир Стоилов. Мъри прави чудеса в Турция с Гьозтепе, а и следващата топка, за която ще скочи, ще е много по-висока от националния на България.
"Червените" легенди Стойчо Младенов и Любослав Пенев също са сред спряганите имена, но акциите им напоследък изобщо не се котират високо, а и двамата следят ситуацията около Душан Керкез и евентуалната възможност да се завърнат начело на ЦСКА.
Като изненадващ вариант изникна селекционерът на младежите Александър Димитров, който след толкова години при малките "лъвчета", е готов да премине на следващото ниво.
Фаворитът на БФС обаче е Димитър Димитров-Херо - доказан треньор, здраво стъпил на земята и с визия за нещата.
Най-лошото обаче е, че който и да дойде, перспективите за следващите години са нулеви. Но поне да се тръгне нанякъде, че тази безпътица е убийствена.
