Най-великите редовни кампании в лигата.
В НБА има кампании, които се разказват като легенди. Онези осем месеца от октомври до юни, когато даден тим изглежда почти непобедим, остават завинаги в съзнанието на феновете.
Такива сезони се превръщат в мерило за величие. Ето кои са отборите с най-добрите редовни кампании в историята на НБА:
Голдън Стейт Уориърс (сезон 2015/16 – 73-9 победи)
Още от старта на онзи сезон беше ясно, че се случва нещо необикновено. Действащият шампион Голдън Стейт започна с рекордните за НБА 24 поредни победи и бе с баланс 48-4 при паузата за "Мача на звездите".
В последната вечер от кампанията Уориърс надви Мемфис Гризлис със 125:104 и завърши със 73-9, най-добрият баланс в историята на лигата. Стефън Къри спечели втората си поредна награда MVP, а треньорът Стив Кър бе избран за "Треньор на годината".
И все пак, не всичко бе розово за Голдън Стейт. В плейофите Кър и компания минаха през Хюстън Рокетс, Портланд Трейл Блейзърс и драматично елиминираха Оклахома Сити Тъндър във финала на Запад, но в големия финал срещу Кливланд Кавалиърс допуснаха исторически обрат. Въпреки аванса от 3-1, "воините" загубиха серията от Леброн Джеймс и компания.
Чикаго Булс (сезон 1995/96 – 72-10 победи)
Завръщането на Майкъл Джордан за първия му пълен сезон след паузата в средата на 90-те превърна Булс в отбор с мисия. Джордан доминираше паркета и заслужено взе наградата за MVP, Фил Джаксън бе отличен за "Треньор на годината", а Тони Кукоч добави още една престижна статуетка – "Шести играч на годината".
Редовният сезон завърши с феноменален баланс 72-10, който тогава изглеждаше почти недостижим. Но "биковете" не спряха дотук. В плейофите пометоха Маями Хийт в първия кръг, отстраниха Ню Йорк Никс с 4-1, след това се разправиха с Орландо Меджик. А във финала Чикаго победи Сиатъл Суперсоникс с 4-2, за да вдигне четвъртата си титла за шест години.
Това беше сезон, който не просто затвърди величието на Джордан и компания, а и изгради митологията около "биковете" като един от най-великите отбори, стъпвали някога в НБА.
Чикаго Булс (сезон 1996/97 – 69-13 победи)
Година след историческите 72 успеха, "биковете" стартираха кампанията със серия 17-1 и изглеждаха готови отново да пренапишат рекордите. При баланс 68-10 в заключителната седмица дори имаха шанс да повторят върховото си постижение, но трите загуби в последните четири мача оставиха отбора с "едва" 69 успеха.
В плейофите Чикаго не беше толкова безапелационен, колкото през предходния сезон, но и това не попречи на "биковете" да стигнат до нов връх. С баланс 15-4 те спечелиха финала срещу Юта Джаз, за да станат шампиони за пети път в предните седем кампании, а Джордан грабна пета награда за MVP на Финалите.
Лос Анджелис Лейкърс (сезон 1971/72 – 69-13 победи)
В продължение на повече от две десетилетия 69-те победи на Лейкърс от сезон 1971/72 бяха еталон за величие в НБА. И няма как – съставът на "езерняците" тогава бе изпълнен със звезди: Уилт Чембърлейн, Джери Уест, Елджин Бейлър, Гейл Гуудрич, Пат Райли и Джим Клиймънс.
Най-яркият момент в кампанията без съмнение бе легендарната серия от 33 поредни победи – рекорд, който и до днес никой не е успял да надмине. Тя започна на 5 ноември и приключи чак на 9 януари, когато Карим Абдул-Джабар наказа калифорнийци с 39 точки с екипа на Милуоки Бъкс.
В плейофите Лейкърс записа 12 успеха в 15 срещи и стигна до титлата след триумф срещу Ню Йорк Никс в пет мача.
Филаделфия 76 (сезон 1966/67 – 68-13 победи)
Филаделфия изкова 46 победи в първите си 50 срещи за кампанията и завърши редовния сезон с цели 8 успеха аванс пред големия враг Бостън Селтикс.
Великият Уилт Чембърлейн изигра може би най-завършения сезон в кариерата си, записвайки средно по 24.1 точки, 24.2 борби и 7.8 асистенции. До него блестяха Хал Гриър (22.1 точки средно), Чет Уокър (19.3) и Били Кънингам (18.5), които заедно оформиха гръбнака на този страховит тим.
В плейофите пътят им беше белязан от сблъсъци с легенди. "Сиксърс" първо отстраниха Синсинати Роялс, след това сложиха край на доминацията на Бил Ръсел и неговият Бостън Селтикс, а на финала триумфираха срещу Сан Франциско Уориърс.
Титлата бе първа за франчайза, откакто се премести от Сиракуза във Филаделфия четири години по-рано.
