Когато защитата капитулира и головете валят без милост.
Във Висшата лига светлините са ярки, натискът е безмилостен, а грешките рядко остават без последици.
За Шефилд Юнайтед сезон 2023/24 се превърна в пълно бедствие с 104 допуснати гола и нов антирекорд в историята на елита. Под тежестта на конкуренцията "остриетата" рухнаха безславно, превръщайки се в най-пропускливия отбор от създаването на лигата през 1992 г.
По този повод връщаме лентата назад и си припомняме отборите с най-слаби защити в английския елитен ешелон.
Сезонът на Шефилд Юнайтед в елита завърши със срамен рекорд – цели 104 допуснати попадения. Попадение №101 падна в предпоследния кръг при загубата с 0:1 от Евертън, с което "остриетата" задминаха антирекорда на Суиндън Таун от 1993/94.
Още три "шамара" пък бяха добавени от Тотнъм в последния рунд. Под ръководството на Пол Хекингбътъм и Крис Уайлдър тимът допускаше средно по 2.74 гола на мач, което е най-лошата статистика в елита на Англия от над шест десетилетия.
Суиндън Таун дебютира във Висшата лига през 1993/94 с малко проблясъци, но много дупки в защитата.
Тимът на Джон Горман постигна победи над Саутхемптън, Тотнъм и Ковънтри, дори направи дубъл срещу Куинс Парк Рейнджърс, но това не предотврати катастрофата.
Суиндън запази едва четири "сухи мрежи" в 42 мача, като още в първите си четири двубоя допусна по пет от Ливърпул и Саутхемптън. Тежкото поражение с 1:7 от Нюкасъл предвещаваше края, а финалният пирон бе забит от Лийдс (0:5) в последния кръг.
Сезон 1994/95 ще остане завинаги белязан в историята на Ипсуич Таун – и то не с добро. "Тракторите" допуснаха 93 попадения в 42 мача, като само три пъти опазиха вратата си суха.
Макар рядко да инкасираха повече от четири попадения на мач, едно унизително изключение се откроява – емблематичното 0:9 срещу Манчестър Юнайтед на "Олд Трафорд", което и до днес дели първото място за най-изразителна победа в историята на Висшата лига. Очаквано, тази защита остави Ипсуич закотвен на дъното.
Дарби Каунти и сезон 2007/08 – комбинация, която олицетворява най-ниската точка във Висшата лига. С едва 11 спечелени точки и защита, която пропускаше като решето, "овните" записаха едно от най-черните постижения в елита. Още в първите седем кръга те инкасираха четири от Тотнъм, шест от Ливърпул и пет от Арсенал.
Надежда така и не се появи – само една "чиста мрежа" в последните 28 срещи и унищожителни загуби в края, включително с 1:6 от Челси и 0:6 от Астън Вила. А на финала – 0:4 у дома срещу Рединг.
Когато изпаднеш цели седем кръга преди края, рядко има нужда от допълнителни обяснения. Саутхемптън записа антирекорд през кампания 2024/25, допускайки 86 гола – най-много в лигата за сезона.
"Светците" получиха поне три попадения в 18 от 38-те си мача – поне шест пъти повече от всеки друг тим. В същото време вкараха едва 26 гола и завършиха с най-слабото нападение в първенството. И накрая поеха към втория ешелон след само две победи и мизерните 12 точки.
Фулъм не завърши последен през 2013/14, но утехата не бе особено голяма – 19-о място и билет за Чемпиъншип.
Три различни мениджъри в лицето на Мартин Йол, Рене Мюленщийн и Феликс Магат опитаха да спрат "течовете" в защита, но напразно. Лондончани не бяха разпилявани често, но допуснатите голове валяха стабилно – включително 0:6 от Хъл Сити в края на декември.
Любопитното е, че през онзи сезон Фулъм допусна по-малко удари (671) от Кардиф и Уест Хем, но инкасира значително повече попадения.
Лутън се завърна в елита с мечти, но сезон 2023/24 бързо се превърна в разочарование, натежало от 85 допуснати гола.
Отбраната на Роб Едуардс често приличаше на разграден двор, което допринесе за най-резултатната кампания в историята на Висшата лига. "Шапкарите" изглеждаха конкурентни в един момент, но само една победа в последните 17 мача сложи точка на надеждите им.
След като спечели Чемпиъншип с 97 точки и стоманена защита през 2020/21, надеждите бяха, че Норич най-сетне ще се закрепи във Висшата лига. Реалността обаче ги удари с пълна сила – старт с 0:3 от Ливърпул, последван от 0:5 срещу Манчестър Сити, а през октомври болезнено 0:7 от Челси.
Дори след идването на Дийн Смит на мястото на Даниел Фарке, "канарчетата" така и не намериха ритъм. Поредните шамари – 0:5 от Арсенал на Коледа и още едно 0:5 от Тотнъм в последния кръг, оформиха общо 84 допуснати гола и пореден бърз изход от елита.
Първият и последен сезон на Барнзли във Висшата лига завърши според очакванията – с изпадане, но поне не с последното място.
След ранна победа срещу Кристъл Палас с 1:0 сякаш имаше повод за оптимизъм, но тежкото 0:6 от Челси още в следващия кръг върна реалността. Отборът понесе още 0:5 от Арсенал, 0:7 от Манчестър Юнайтед и 0:6 от Уест Хем, оформяйки общо 82 допуснати гола. В крайна сметка 35-те им точки ги изведоха над Палас, но не и над чертата.
Началото беше като мечта – Роби Блейк запали "Търф Мур" с победен гол срещу Манчестър Юнайтед, а след това дойде още едно 1:0 срещу Евертън. Но сезон 2009/10 бързо се превърна в борба за оцеляване, в която головете валяха основно във вратата на Бърнли.
Отборът получи по четири от Челси и Ливърпул, три от Тотнъм, и по пет от Уест Хем и Астън Вила като гост. У дома устояваше донякъде, докато в края не дойдоха разгромите с 0:6 от Манчестър Сити и 0:4 от Ливърпул, преди да напусне голямата сцена.
След като се спасиха на косъм през 2010/11, "вълците" просто отложиха неизбежното. Началото на следващия сезон беше обещаващо – само един допуснат гол в първите три мача, но от края на август до април така и не записаха нова "суха мрежа".
Унизителното 1:5 у дома от Уест Бром сложи точка на ерата на Мик Маккарти, а наследникът му Тери Конър записа още две катастрофи – 0:5 от Фулъм и 0:5 от Манчестър Юнайтед.