Специалистите, които загубиха поста си за по-малко от 100 дни.
От създаването на Висшата лига през 1992 г. едва девет постоянни мениджъра са били уволнени преди да навъртят 100 дни начело на клуба си. В английския елит славата идва бързо, но и често се изпарява още по-бързо.
Мениджърският стол е най-нестабилното място на Острова и някои имена го разбират по трудния начин. От спешни назначения до панически уволнения, тук събираме най-кратките престои на треньори в историята на първенството.
Когато Лийдс се обърна към Сам Алардайс през май 2023 г., клубът вече беше в състояние на свободно падане. Последната надежда се казваше "Големия Сам" – човекът с репутация на спасител, който винаги намира начин да изкара кораба от бурята.
Бившият селекционер на Англия пое тима с четири кръга до края, когато "белите" бяха 17-и и само по-добрата голова разлика ги държеше над чертата. Мисията му бе да задържи отбора в елита, което бе лесно на хартия, но трудно на терена.
След поражения от Манчестър Сити, Уест Хем и Тотнъм и един-единствен равен с Нюкасъл – Лийдс изпадна, изоставайки с пет точки от спасението.
На 2 юни договорът на Алардайс изтече и той си тръгна тихо, без уволнение, без драма. Само с една точка и с най-краткия престой на постоянен мениджър в историята на Висшата лига.
Назначението на Лес Рийд през ноември 2006 г. беше рисковано решение от самото начало. Без опит като мениджър на професионален отбор, но с репутация на дългогодишен асистент – първо на Алън Кърбишли, после на Иън Дауи, Рийд изведнъж трябваше да поеме юздите в момент на криза.
А резултатът бе катастрофален. Само четири точки от седем мача във Висшата лига и унизително отпадане за Купата на лигата от четвъртодивизионния Уикъм Уондърърс. Само след 40 дни на поста търпението на ръководството се изчерпа, а Рийд се раздели с клуба така тихо, както и беше дошъл.
Наследникът му Алън Пардю също не успя да спаси положението, а Чарлтън изпадна в края на сезон 2006/07, като от тогава все още не помирисвал елитен футбол.
Престоят на Хави Грасия в Лийдс бе кратък и бурен. Испанецът пое тима на 22 февруари 2023 г. след уволнението на Джеси Марш, с ясната задача да спаси сезона и да задържи клуба над чертата. Само че мисията му продължи едва 69 дни.
За този период Грасия изведе отбора в 12 мача във всички турнири – спечели три, но загуби цели седем. И макар статистиката да не блести, в негово оправдание трябва да се каже, че когато пристигна, Лийдс беше 19-и, на две точки от спасението, а когато си тръгна – 17-и и извън опасната зона.
За съжаление, паниката на "Елън Роуд" надделя. Грасия беше освободен, а на негово място дойде Алардайс, който, иронично, остана дори по-кратко.
Рене Мюленстийн пое Фулъм през декември 2013 г. със задачата да стабилизира отбора след раздялата с Мартин Йол. Нидерландецът тъкмо беше пристигнал като негов асистент, но само седмици по-късно се оказа начело на потъващ кораб.
В 13 мача във Висшата лига Мюленстийн успя да спечели едва 10 точки. И така, след едва 75 дни на поста, дойде неизбежното – Феликс Магат бе назначен за нов мениджър, а Мюленстийн бе върнат временно в щаба, преди да напусне клуба окончателно само четири дни по-късно.
Магат също не успя да спре пропадането и сезонът завърши с изпадане. А епизодът "Мюленстийн" остана поредната бележка в дългия списък от кратки и неуспешни авантюри във Висшата лига.
Лятото на 2017 г. започна с надежди и амбиции на "Селхърст Парк". Франк де Бур дойде с реноме на модерно мислещ треньор, който трябваше да промени стила на Кристъл Палас след епохата "Алардайс". Вместо това обаче остави след себе си едно от най-кратките и болезнени приключения в историята на Висшата лига.
Нидерландецът издържа само четири мача начело на отбора, всички завършили с поражение и нито един вкаран гол – нещо, което не се беше случвало от 93 години в английския елит. Иронията е, че вече имаше опит с кратки престои – преди това бе водил Интер едва 14 срещи.
На 77-ия ден след назначението си де Бур бе уволнен, а на негово място дойде опитният Рой Ходжсън. Големите идеи за промяна се изпариха толкова бързо, колкото и ентусиазмът, с който беше посрещнат.
Кике Санчес Флорес (Уотфорд) – 85 дни
Боб Брадли (Суонзи Сити) – 85 дни
Нейтън Джоунс (Саутхемптън) – 94 дни
Колин Тод (Дерби Каунти) – 98 дни
Иван Юрич (Саутхемптън) – 105 дни