Новодошлите отбори в английския елит, който не се уплашиха от голямата сцена.
Във Висшата лига често се говори за "битка за оцеляване", но някои новаци идват и обръщат сценария с главата надолу. Вместо да треперят за точки, те влизат в елита с увереност и хъс, които заразяват дори старите кучета в лигата.
Да, днес е по-трудно от всякога за новаците да пробият сред английските гиганти, тъй като конкуренцията е по-жестока от всякога, но историята помни отбори, които не просто оцеляха, а се вписаха в голямата сцена като по учебник.
По повод фурора, който Съндърланд прави този сезон в английския елит, връщаме лентата назад, за да открием други дръзки новаци, които превърнаха елита в собствена сцена още от първия съдийски сигнал.
Уест Хям (сезон 2005/06, 55 точки)
След драматичното си изкачване чрез плейофите, "чуковете" тръгнаха във Висшата лига с очаквания бързо да се върнат обратно. Само че Алан Пардю и компания имаха други планове. Тимът стартира с три победи в първите си пет мача и дори се изкачи до четвъртото място, преди колеблив период да гo върне на земята.
Финалният спринт обаче бе впечатляващ – Уест Хям завърши в горната половина на таблицата, а съставът с Йоси Бенаюн, Дийн Аштън и Боби Замора стигна чак до финала за Купата на ФА, където само геният на Стивън Джерард гo лиши от мечтания трофей.
Рединг (сезон 2006/07, 55 точки)
След като в Чемпиъншип прегази всичко по пътя си и постави рекорд от 106 точки, Рединг пренесе устрема си и във Висшата лига. Под ръководството на Стив Копъл тимът зае престижното осмо място с 55 точки – постижение, което малцина очакваха от новак.
Копъл спечели отличието "Мениджър на месеца" за септември и ноември, а дуетът Кевин Дойл – Лерой Лита беше истинска напаст за защитите, нанизвайки общо 20 гола в първенството. Един единствен пункт раздели клуба от място в Европа, като край на мечтата за билет за Купата на УЕФА бе сложен след загубата с 0:2 у дома от последния Уотфорд във фаталния предпоследен.
Година по-късно Рединг изпадна, но онзи сезон остана златна страница в историята на клуба.
Уулвърхемптън (сезон 2018/19, 57 точки)
Завръщането на Уулвърхемптън във Висшата лига през 2018 г. беше всичко друго, но не и тихо. С подкрепата на амбициозни собственици и под вещото ръководство на Нуно Еспирито Санто, тимът от Мидландс финишира седми, регистрирайки най-доброто си класиране от цели 38 години и най-силното представяне на новак от почти две десетилетия.
Раул Хименес, Диого Жота, Рубен Невеш и Жоао Моутиньо носеха класа и блясък, които поставиха Уулвс на европейската карта, а походът до 1/2-финалите на Купата на ФА само затвърди усещането, че това е отбор с голямо бъдеще.
И всичко това не беше случайност – година по-късно "вълците" повториха седмото място и стигнаха чак до 1/4-финал в Лига Европа.
Съндърланд (сезон 1999/2000, 58 точки)
Началото беше кошмарно – 0:4 от Челси, но Съндърланд показа зъби и до Коледа допусна само още две поражения. А когато дойде време за реванш, "черните котки" си отмъстиха подобаващо на лондончани, ликувайки с 4:1 на "Стейдиъм ъф Лайт".
В навечерието на празниците Съндърланд дори беше трети, но тежка серия без победа след "Боксинг дей" го извади от мечтите за UEFA Champions League. Все пак пет победи в последните девет мача осигуриха седмо място, а само заради голова разлика не намериха място в турнира Интертото.
Най-голямата история пък написа Кевин Филипс – 30 гола в дебютния му сезон във Висшата лига и "Златна обувка" на Европа. Какво начало само, нали?
Лийдс (сезон 2020/21, 59 точки)
След цели 16 години чакане Лийдс се завърна в елита – и то с гръм и трясък. Под ръководството на Марсело Биелса йоркширци демонстрираха футбол, който не се забравя – бясно темпо, висока преса и безстрашна атака срещу всеки съперник.
Патрик Бамфорд избухна със 17 гола, а Рафиня превърна фланга в сцена за шоу. Деветото място беше повече от заслужено, но истинските спомени дойдоха от мачове като онзи невероятен успех с 2:1 като гост на Манчестър Сити с човек по-малко. Жалко само, че сезонът мина под сянката на пандемията и празните трибуни, защото Лийдс заслужаваше овации на живо.
Ипсуич (сезон 2000/01, 66 точки)
Истинската сензация в този списък. "Трактористите" влязоха във Висшата лига през плейофите и всички очакваха тежък сезон. Само че момчетата на Джордж Бърли решиха да обърнат прогнозите с главата надолу – пето място, само на три точки от зона UEFA Champions League и едва на четири зад втория Арсенал.
Без скъпи попълнения, но с изградено ядро и страхотен колектив, Ипсуич се вписа сред големите с лекота и характер. Маркъс Стюарт беше героят в атака с 19 гола и второ място в надпреварата за "Златната обувка", веднага след Джими Флойд Хаселбанк.
До него блестяха Ричард Райт, Тайтъс Брамбъл, Джеймс Скоукрофт – таланти, които скоро тръгнаха към по-големи клубове. Но след продажбите и умората от европейските ангажименти магията изчезна – и през 2002 г. Ипсуич отново се сбогува с елита.
