Дори и в най-тежките си години "топчиите" винаги са имали страхотни футболисти.
Началото на XXI век беляза една от най-великите епохи в историята на Арсенал. Кулминацията беше емблематичният сезон 2003/04 на Непобедимите.
Постепенно магията на "артилеристите" избледня, но сега под ръководството на Микел Артета процесът по завръщането на върха тече в пълен ход.
През последните няколко сезона Арсенал се утвърди като повече от достоен претендент за титлата, но това възраждане бе изстрадано от феновете.
Но дори и когато "топчиите" са преживявали тежки времена, винаги са имали невероятни играчи. Така е било и така ще бъде!
Спираме се на най-добрите през този първи четвърт век на новото хилядолетие:
Въпреки че Вилтор често свиреше "втора цигулка" след Тиери Анри и Денис Бергкамп в атака, той използваше по перфектен начин предоставените му шансове от резервната скамейка или когато започваше като дясно крило.
Французинът бе част от Арсенал в периода 2000-2004 година.
Саня дойде без много фанфари от Оксер през 2007 година и пое към Манчестър Сити седем години по-късно само с един трофей от ФА къп във визитката си на Острова.
При "гражданите" завоюва единствено Купата на лигата и със сигурност би искал да бе спечелил повече отличия, но това не променя факта, че бе блестящ бранител. За Арсенал записа над 300 мача във всички турнири и остави дълбока следа в Северен Лондон.
Бившият френски национал прекара почти десетилетие при "топчиите" (2010–2019) и почти през цялото това време беше кралят на отбраната им. Той започна леко колебливо, но след като се наложи в титулярния състав, стана незаменим.
Нека не обръщаме внимание на това как си тръгна от отбора, а да си спомним за головете, които вкара за Арсенал.
Статистиката рядко лъже, а тя отчита 92 попадения в само 163 мача за лондончани. Като играч на "топчиите" той спечели ФА къп, Купата на лигата и "Къмюнити Шийлд".
Жива легенда за феновете на Арсенал, който ги радваше със своята отдаденост и себераздаване. Парлър допринесе за дубъла през 2002-ра, отбелязвайки сензационен гол на финала за ФА къп, след което бе част и от Непобедимите две години по-късно.
"Уембли" беше неговото място между 2013-а и 2017-а. През този период уелсецът игра в три финала за ФА къп и вкара победно в два от тях - първо срещу Хъл Сити, а след това срещу Челси.
Само можем да гадаем как щяха да се развият нещата, ако не бяха многобройните му контузии.
Букайо Сака уверено върви към това да стане една от вечните легенди на Арсенал, а фактът, че е юноша на клуба, допринася още повече за любовта на феновете към него.
Със забележителната си скорост и нюха за гол, които притежава, Сака е една от най-важните единици в настоящия отбор на Артета.
Нисичкият испанец Санти Касорла ще бъде запомнен като един от играчите с най-безупречна техника в цялата история на Висшата лига.
И не беше голяма изненада, когато той беше коронован за Играч на годината на "топчиите" в края на дебютния си сезон, след като вкара 12 гола и направи 11 асистенции за отбора на Арсен Венгер.
Санти бе част от последователните триумфи в турнира за ФА къп през 2014-а и 2015-а.
След като не успя да постигне успех в клуба от детството си в средата на 80-те, Мартин Киоун преподписа с Арсенал през 1993-та и бе ключова част от една от най-страховитите защити на Острова в следващото десетилетие.
Бившият английски национал записа над 300 мача за "топчиите" във Висшата лига и спечели три титли от английския елит, три трофея от ФА къп и КНК.
През последните няколко десетилетия футболът бълва деца-чудо. Някои от тях в крайна сметка "прегарят" и бързо изчезват от полезрението, но случаят на Мартин Йодегор не е от тези.
Той се присъедини към Реал Мадрид едва на 15 години, но не му бе писано да заблести за "кралете", като причините за това са комплексни.
Неговото място обаче се оказа Арсенал и той вече е капитан на отбора и един от катализаторите на всички положителни процеси.
Печалбите изключват заложената сума в Бонус за Залози. Важат условия, срокове и изключения