Французинът отбеляза 175 гола в английския елит.
Пъргав, грациозен и абсолютно безпощаден пред гола. Това беше Тиери Анри, който дълги години пръскаше от магията си във Висшата лига и заслужено бе един от първите приети в Залата на славата на Премиършип.
Израснал в Париж, Тиери преминава през юношеската система на Монако, преди да дебютира за първия тим на "монегаските" на 17-годишна възраст под ръководството на Арсен Венгер.
Тийнейджърът бързо оправдава доверието и става шампион в Лига 1 през сезон 1996/97, след което отбеляза седем гола по време на рейда на тима до полуфиналите на Шампионската лига през следващия сезон.
През 1998-а прави фурор на домашното световно първенство и е привлечен от Ювентус през януари 1999-а.
На Ботуша обаче не успява да осъществи бърза адаптация и Арсен Венгер го привлича на "Хайбъри" през август след продажбата на Никола Анелка на Реал Мадрид.
Сумата от 11 милиона паунда, платена от "артилеристите", сега ни изглежда като абсолютен джакпот, но и реалностите в играта преди четвърт век бяха много по-различни от настоящите.
Венгер си прави някои експерименти с позицията му и той завършва първата си кампания в Англия със 17 гола в 31 мача.
Арсенал (3.75 коефициент за титла във Висшата лига) остава подгласник на Манчестър Юнайтед във Висшата лига през първите два сезона на Анри, като също така губи от Галатасарай във финала за Купата на УЕФА през 2000-ата и финала за ФА къп срещу Ливърпул на следващата година.
Анри става и европейски шампион с Франция на Евро 2000, а скоро прибавя още два триумфа на клубно ниво след дубъла на Арсенал през кампанията 2001/02.
Робер Пирес е наистина сензационен тогава в центъра на терена, но Анри е господарят в предни позиции, печелейки "Златната обувка" на Висшата лига с 24 гола. Арсенал триумфира с титлата със седем точки пред Ливърпул, преди да победи Челси с 2:0 във финала за ФА къп.
През 2002/03 Арсенал завършва втори след Юнайтед, но отново печели най-стария футболен турнир, а Анри се радва на отлични показатели - 24 гола и 20 асистенции, които му донасят приза за Играч на годината.
Блестящият отбор на Венгер Арсенал достига нови висоти през 2003/04, когато печели титлата без поражение в първенството и се ражда прякорът Непобедимите.
Не е изненадващо, че това е и най-добрият сезон на Анри в Англия с 30 гола в 37 мача в лигата. Той отбелязва 39 пъти за "топчиите" във всички състезания за радост на феновете.
Един от многото му велики моменти е хеттрикът при победата с 4:2 срещу Ливърпул (2.00 да спечели Лига Европа), след като мърсисайдци водят с 2:1 на полувремето. Французинът поддържа головата си форма и през 2004/05, споделяйки европейската "Златна обувка" с Диего Форлан.
След напускането на Патрик Виейра през лятото на 2005-а, Анри става капитан и извежда младия тим на лондончани до финала в Шампионската лига.
Арсенал губи с 1:2 от Барселона в Париж, но по време на сезона нападателят чупи рекорда на Иън Райт от 185 гола и става водещ реализатор на клуба за всички времена. Сезон 2006/07 е труден за Анри, който се бори с контузии, преди да подпише с Барселона през юни.
Голмайсторът прекарва три златни години на "Камп Ноу", преди да се премести в Ню Йорк Ред Булс. През януари 2012-а се завръща за няколко мача в Арсенал и отбелязва още едно попадение, с което закръгля сметката си във Висшата лига на 175.
Като четирикратен носител на "Златната обувка" на Премиършип, рекордьор по голове за Арсенал, вдъхновител на Непобедимите e и един от най-вълнуващите футболисти в съвременната ера, Анри ще бъде помнен като явление на играта не само от феновете на Арсенал, Барса и Франция, а и от всички, които обичат красотата и елегантността в Царя на спортовете.
Показаните коефициенти са точни към момента на публикуване на статията и те може да се променят.
Печалбите изключват заложената сума в Бонус за Залози. Важат условия, срокове и изключения