Най-добрите футболисти, играли на олимпийски игри (част 1)

Някои от най-великите имена на планетата са били част от престижния международен форум.

От Олимпиадата през 1992 г. насам в мъжкия футболен турнир играят предимно играчи до 23 години, като всеки отбор има право да включи трима състезатели над тази възраст.

Благодарение на тези правила множество млади таланти, които са в периферията на своите клубни или национални отбори, имат възможност да блеснат и евентуално да се качат на подиума със златен, сребърен или бронзов медал на врата си.

Някои от най-големите имена на планетата в миналото и настоящето са защитавали цветовете на родината си на олимпийските игри и в следващите редове ще ви представим първата част от списъка с 10-те най-добри играчи, участвали на престижния международен форум.

Раул (Испания, 1996 г.)

Само няколко месеца преди да пробие в мъжкия национален тим на Испания, Раул е в състава на "Ла Роха" на Олимпийските игри през 1996 г., като се разписва два пъти в четирите си участия в Атланта. И двете попадения на Раул са при победата с 3:2 над Австралия, а след това изкарва пълни 90 минути на лявото крило в 1/4-финалния дуел срещу Аржентина, завършил с унизително поражение с 0:4.

Скоро след това легендата на Реал Мадрид започва терора си на противникови защити. За период от над 10 години той вкарва 323 гола в 550 мача за 15-кратните европейски клубни шампиони, което го поставя на трето място в голмайсторската листа на клуба след Карим Бензема и Кристиано Роналдо и на първо място в списъка с участия.

Ромарио (Бразилия, 1988 г.)

Безмилостен нападател, постигнал грандиозен международен успех с Бразилия, Ромарио е само на 22 години, когато завладява Олимпийските игри през 1988 г., вкарвайки безпрецедентните седем гола, с които "Селесао" печели сребърния медал.

В битката за златото срещу Съветския съюз Ромарио отбелязва първия гол за Бразилия, но съперникът отвръща на удара и побеждава с 2:1 след продължения. Впоследствие бившият играч на Барселона печели една Световна купа и две титли от Копа Америка с националния екип.

Серхио Агуеро (Аржентина, 2008 г.)

Серхио Агуеро вече е доказан аржентински национал, когато е повикан за Игрите в Пекин през 2008 г. Нападателят е първи избор в атаката на "албиселесте" и вкарва два гола и прави една асистенция – всичките в 1/2-финалния мач срещу Бразилия, преди да престои 79 минути на терена при успеха на Аржентина срещу Нигерия с 1:0 във финала.

Впоследствие дребничкият, но изключително мощен нападател се превръща в един от най-великите играчи, обличали някога екипа на Манчестър Сити. Кариерата си приключва принудително в края на 2021 г., когато е футболист на Барселона, поради сърдечни проблеми.

Мохамед Салах (Египет, 2012 г.)

Още преди да изгрее във Висшата лига с фланелката на Ливърпул, Салах вече е оставил следа по английските терени с Египет на Олимпиадата в Лондон през 2012 г., като вкарва и в трите мача от груповата фаза срещу Бразилия, Нова Зеландия и Беларус.

Попаденията на Салах помагат на Египет да стигне до 1/4-финалите, където Япония се оказва непреодолима преграда, а изявите му в Лондон му носят наградата на АФК за най-обещаващ африкански талант.

Оттогава Салах разгърна потенциала си в Ливърпул и се говореше, че може да бъде включен като един от тримата пълнолетни играчи за Олимпиадата в Париж 2024 г., но в крайна сметка реши да остане за лятната подготовка на Ливърпул.

Неймар (Бразилия, 2012 и 2016 г.)

Двукратен олимпиец и двукратен олимпийски медалист, Неймар вече бе показал на какво е способен в Сантос, преди да пристигне за кампанията на Бразилия в Лондон през 2012 г., където се отчете с три гола и четири асистенции, а "Селесао" се окичи със сребърен медал.

В желанието си да постигне още по-добри резултати на домашните си игри в Рио четири години по-късно, Неймар нито се разписа, нито асистира в груповата фаза, но изригна в елиминациите, вкарвайки четири гола и изработвайки още три по пътя към златния медал.

Неймар е капитан на Бразилия до първата в историята олимпийска титла на страната в мъжкия футболен турнир, макар мнозина твърдят, че не е в състояние да носи лентата, но веднага след това се отказва от капитанските задължения.