Тези легенди никога не спечелиха международен трофей

Няколко имена, които се разминаха със славата с националния си отбор.

Историята помни много играчи, които не са спечелили нищо с националната фланелка на родината си, но въпреки това ще останат сред някои от най-великите за всички времена.

Пример за това е Лионел Меси, чийто статут едва ли щеше да бъде разклатен, ако не беше спечелил Копа Америка два пъти и световното първенство с Аржентина.

Отправяме поглед към няколко големи имена от близкото минало, които така и не успяха да завоюват отличие на голям международен форум като европейско първенство, Мондиал, Копа Америка и Купа на африканските нации.

Раул

В наши дни хората не зачитат достатъчно името на Раул.

Той беше роден "Галактико", полубог на Реал Мадрид и най-добрият голмайстор в Шампионската лига, докато не се появиха Карим Бензема, Роберт Левандовски, Кристиано Роналдо и Меси.

Испания не беше велика в разцвета на силите на Раул. Легендарният нападател изигра последния си мач за тима през 2006 г., по-малко от две години преди триумфа на Европейското първенство, който постави началото на международната династия на "Ла Роха".

Михаел Балак

Един от последните напълно завършени полузащитници, Балак спечели много отличия в клубната си кариера. Той произхожда от много успешна футболна нация – Германия, но за негово съжаление Бундестимът не спечели нищо по време на най-силните му години – между 1996 г. и 2014 г.

Йохан Кройф

Вероятно най-влиятелната фигура в съвременния футбол (заедно със стария си мениджър Ринус Михелс) и адски добър играч навремето, но не спечели абсолютно нищо с Нидерландия в славните си дни на терена.

Франк Рибери

Друга "нещастна жертва" на раждане в неподходящо време е старият партньор на Ариен Робен в атаката на Байерн Мюнхен.

Световното първенство през 1998 г. и Евро 2000 дойдоха твърде рано за Рибери, докато Мондиал 2018 г. – малко късно. Всъщност, докато Франция печелеше Евро 2000, Рибери изкарваше прехраната си като строителен работник заедно с баща си.

А тези строителни умения по-късно му свършиха отлична работа, тъй като построи шкаф за трофеи, достатъчно голям, за да побере всичките му клубни отличия.

Дидие Дрогба

В продължение на осем години всеки защитник и вратар във Висшата лига изпитваше неистов страх от Дрогба. Както и всички африкански национални отбори.

Бившият нападател на Челси беше част от златното поколение футболисти от Кот д'Ивоар, но в крайна сметка прекрати международната си кариера през 2014 г. – година преди представителната селекция на родината му да спечели Купата на Африка за първи път от 23 години... Няма как да не изпитваме съчувствие към Дидие…

Пабло Аймар

Идолът на Лео Меси беше адски добър играч – и това се виждаше от всички. От естетическа гледна точка той просто играеше като в приказка и можеше да съществува буквално във всяка епоха на следвоенния футбол.

Въпреки това Аймар изкара цялата си кариера без да спечели нито една Копа Америка и това честно казано е смайващо. Все пак той успя да стане два пъти шампион на Испания с клубния си Валенсия.

Паоло Малдини

Малдини вероятно най-добрият, най-харизматичният и емблематичен защитник, който някога е играл, но въпреки това не спечели нищо значимо с Италия.

Малдини се оттегли след Мондиала в Южна Корея и Япония през 2002 г., където Италия загуби от Южна Корея със "златен гол". Четири години по-късно италианците стъпиха на световния връх в Германия, но в онзи момент международните обувки на Малдини вече бяха окачени и Фабио Канаваро носеше капитанската лента.

Ерик Кантона

Кантона (в средата на снимката) може и да бе коронясан в Манчестър, но световното и европейското първенство отказаха да го признаят за истинския крал, който беше.

Международната кариера на Кантона продължи само осем години, като започна през 1987 г. (три години след вдъхновения от Мишел Платини европейски триумф) и завърши през 1995 г. (три години преди Франция да спечели Световната купа на родна земя).

Хуан Роман Рикелме

Рикелме игра приблизително по едно и също време с Аймар. Тези двама гениални плеймейкъри, действащи с изключителна елегантност, са делили терена много пъти, но някак си не успяха да спечелят нищо с националния отбор на Аржентина.