Все по-усилено се следват моделите "пазарувай умно" и "развий и продай".
Трансферите във Висшата лига никога не са били по-сложни и изискващи стратегическо мислене, отколкото днес.
Финансовите ограничения, наложени от УЕФА, както и вътрешните правила на лигата за устойчивост и печалба, принуждават клубовете не само да търсят качествени попълнения за настоящето, но и да мислят за потенциала на даден футболист като бъдеща инвестиция.
Така все по-често клубовете трябва да балансират между спортния успех и икономическата изгода, като целта е една - да купят евтино, да развият играча и да го продадат с огромна печалба.
Еталонът Коутиньо
Един от най-знаковите примери за успешно реализирана подобна стратегия остава трансферът на Филипе Коутиньо. През 2012 година Ливърпул го привлече от Интер срещу 13 милиона евро.
Пет години по-късно бразилецът бе продаден на Барселона за внушителните 135 милиона. Говорим за печалба от цели 122 милиона евро. Сделката и до днес остава най-печелившата в историята на английските клубове.
Ролята на испанските грандове
Значителен принос за тези огромни печалби имат испанските грандове Барселона и Реал Мадрид, които често поглеждат към английския пазар.
Само те са отговорни за пет от десетте най-печеливши трансфера, осъществени от клубове от Премиър лийг. Последният такъв пример е Реал Мадрид, който това лято плати 62.5 милиона евро за Дийн Хуйсен в сделка, която донесе на Борнемут чиста печалба от почти 43 милиона евро.
Към списъка на доходоносните сделки с испански клубове се присъединяват и трансферите на Гарет Бейл, Еден Азар и Кристиано Роналдо - всичките в Реал Мадрид, както и Луис Суарес, който премина в Барселона през 2014 година.
Ливърпул удари големия джакпот и натрупа 177 милиона евро печалба за три години, което е илюстрация за това как испанските грандове на практика "инжектират" свеж капитал в английските клубове.
Златната мина е вътрешният пазар
Но не само трансферите към Испания се оказват златна мина. Вътрешният пазар във Висшата лига също се оказва изключително доходоносен. Ярък пример е трансферът на Мойзес Кайседо от Брайтън в Челси, който донесе на "чайките" почти 88 милиона евро чиста печалба. Това го прави вторият най-печеливш трансфер в английската история. И това не е изолиран случай.
Виртуозите Брайтън и Лестър
Клубове като Брайтън и Лестър се утвърдиха като истински майстори в откриването и продажбата на таланти. Лестър, например, направи близо 73 милиона евро печалба от трансфера на Хари Магуайър в Манчестър Юнайтед и още над 67 милиона от продажбата на Рияд Марез на Манчестър Сити.
Към това можем да добавим и сделката за Уесли Фофана, който премина в Челси - три трансфера, които донесоха на клуба обща печалба от 186 милиона евро.
За отбор, който не разполага с ресурсите на Голямата шестица, това е пример за изключителна ефективност и устойчив модел на работа.
Да не забравяме и Саутхемптън - чисти 70 милиона само от Ван Дайк в Ливърпул и Соланке в Тотнъм. Евертън пък натрупа над 100 милиона от преминаването на Стоунс в Манчестър Сити и на Ромелу Лукаку в Челси.
Разумът над емоцията
Всички тези случаи подчертават как английските клубове, било то грандовете или от тези с по-обикновен профил, са принудени да бъдат далновидни, гъвкави и изобретателни.
Целта е трансферните грешки да бъдат сведени до минимум и всяка сделка се превръща в икономическо уравнение, в което футболната стойност на играча върви ръка за ръка с пазарната му атрактивност и потенциалната възвръщаемост.
Развий и продай
В условията на засилен финансов натиск от страна на регулаторите и нуждата от самофинансиране, моделът "развий и продай" вече е стратегия за оцеляване и растеж.
И както показват горните примери, когато е приложен правилно, този подход може да превърне дори сравнително малки клубове в сериозни играчи на трансферния пазар.
Даже той работи перфектно за тях, а Брентфорд е поредният, възползвал се от него, след като Брайън Мбемо ще донесе на "пчеличките" 70 милиона евро печалба.
