Роналдо продължава да пренаписва историята на световната сцена с всяка своя поява с екипа на Португалия.
Когато Кристиано Роналдо излезе срещу Исландия през юни 2023 г. и вкара победния гол в 89-ата минута, той не просто отбеляза поредната си бляскава вечер с националния тим, а стана първият футболист с 200 мача за страната си.
Оттогава броят продължи да расте, а сега, вече с 221 срещи зад гърба си, 40-годишният португалец безапелационно води колоната на европейците с най-много национални участия в историята. По този повод хвърляме поглед към легендите, изиграли най-много мачове за националните си отбори.
Кристиано Роналдо (Португалия) – 221 мача
Безспорният лидер по голове и мачове в Европа, Роналдо премина котата от 100 попадения през септември 2020 г., изравни рекорда на Али Даи с 109 по време на Евро 2020, а на 1 септември 2021 г. го задмина. Шампионът от Евро 2016 не спира и до днес – през юни 2025 г. отбеляза попадение №138 в своята 221-ва поява за "мореплавателите" срещу Испания във финала на Лигата на нациите.
Лука Модрич (Хърватия) – 188 мача
Маестрото в халфовата линия задмина дългогодишния си съотборник Дарио Сърна и стана играчът с най-много участия в историята на Хърватия през март 2021 г. С капитанската лента изведе "шахматистите" до два поредни 1/2-финала на Мондиал (2018 и 2022), както и до финала в Лигата на нациите през 2023 г.
Серхио Рамос (Испания) – 180 мача
Рамос подобри европейския рекорд на Джанлуиджи Буфон от 176 мача, когато излезе за Испания срещу Швейцария в Лигата на нациите на 14 ноември 2020 г. Испанецът, който е най-младият европеец със 100 участия – постижение, което записа на 26 години през март 2013 г., добави към визитката си две европейски титли и световна корона. Сбогува се с "Ла роха" през февруари 2023 г.
Джанлуиджи Буфон (Италия) – 176 мача
Световният шампион от 2006 г. сложи край на впечатляващата си кариера с "адзурите" в контролата срещу Аржентина през март 2018 г. Още през 2011 г. Буфон бе задминал националния рекорд на Дино Дзоф от 112 мача.
Икер Касияс (Испания) – 167 мача
Чудото под рамката на Реал Мадрид обобщи чувството да защитава цветовете на Испания с думите: "Отговорност. Гордост. Удовлетворение. Щастие. Отдаденост. Уважение към онези преди мен. Безброй думи – и всичко в името на испанските фенове." Като Рамос, и той вдигна две европейски купи и една световна.
Витaлис Астафйевс (Латвия) – 166 мача
"Обичам футбола и винаги съм го обичал", призна халфът след прощалния си мач за Латвия през ноември 2010 г., когато бе на 39 години. Върховият момент в кариерата му е появата на Евро 2004.
Роберт Левандовски (Полша) – 158 мача
На 36 години и все още гладен за голове, нападателят на Барселона достигна до 150-ия си мач за Полша при победата с 2:1 над Турция. Левандовски има участия на четири европейски първенства, като се разписа във всяко от тях, включително хеттрик от голове на Евро 2020. Игра и на две световни първенства, извеждайки "дружина полска" до 1/8-финалите през 2022 г.
Константин Василиев (Естония) – 158 мача
Бившият плеймейкър на Флора сякаш ставаше все по-добър с времето. През сезон 2023 отбеляза 14 гола в първенството, въпреки че бе на 39. След дълга и пъстра кариера, преминала през Словения, Русия и Полша, Василиев сложи край на международния си път през ноември 2024 г.
Мартин Рейм (Естония) – 157 мача
Рейм изигра последния си мач за Естония през 2009 г., слагайки край на 17-годишната си национална кариера. С изключение на кратък престой във Финландия с екипа на КооТееПее, халфът бе верен на Флора през цялата си клубна кариера. По-късно води и националния тим като селекционер между 2016 и 2019 г.
Ян Вертонген (Белгия) – 157 мача
Бившият бранител на Аякс и Тотнъм дебютира за националния отбор още през юни 2007 г. в квалификацията за Евро 2008 срещу Португалия. Вертонген помогна на Белгия да се класира на Евро 2024 с мач №151, а след загубата от Франция в 1/8-финалите сложи край на международната си кариера.
Лотар Матеус (Западна Германия/Германия) – 150 мача
Матеус, който стана европейски шампион през 1980 г. и световен първенец десетилетие по-късно, беше истински колос в сърцето на германския футбол. Универсален халф, а по-късно и последен в защита, той олицетворяваше прехода между две епохи. А Диего Марадона го нарече "най-добрият съперник, срещу когото съм играл".
Роби Кийн (Република Ирландия) – 146 мача
Сбогува се с националния тим през август 2016 г., след като за 18 години наниза 68 гола с фланелката на Ирландия – повече от него сред европейците имат само Роналдо, Ференц Пушкаш, Шандор Кочиш, Мирослав Клозе, Левандовски и Ромелу Лукаку.
Жоау Моутиньо (Португалия) – 146 мача
Халфът, който можеше да подаде с точност дори насън, дебютира за Португалия още на 18 през 2005 г. В продължение на близо две десетилетия неговата неизчерпаема енергия и брилянтен пас бяха основата, върху която магьосници като Роналдо блестяха. Все още не е обявил отказването си от националния тим, но не попада в последните състави на "селесао".
