Младоците, написали история на световни първенства (част I)

Поглед към талантите, които изпревариха времето и дебютираха на големия форум в тийнейджърска възраст.

За мнозина футболисти световното първенство е върховна мечта, а при малцина пътят към нея започва още в тийнейджърските години. Макар повечето селекционери да залагат на опит на големия международен форум, понякога талантът на младите е толкова ярък, че няма как да бъде подминат.

Година преди Мондиал 2026 в САЩ, Канада и Мексико връщаме лентата назад към младите сензации, които огряха световната сцена още преди да са навършили 20 години.

Представяме ви първата част от поредицата, посветена на тийнейджърите, написали история на световните финали.

Владимир Петрович (Югославия, Мондиал 1974)

Владимир Петрович остави трайна следа в югославския футбол, спечелвайки пет титли, шест национални купи и записвайки участие във финала на Купата на УЕФА през 1979 г.

Талантът му е забелязан още в училище от легендарния селекционер Милян Милянич, който го включва в състава за Световното първенство в Германия през 1974 г., когато Петрович е едва на 18 години.

В турнир, в който Югославия достига втората групова фаза, младият халф започва като титуляр срещу Швеция и влиза от пейката срещу Бразилия, изправяйки се срещу самия Пеле.

През 1982 г. с разхлабването на правилата за трансфери в страната, Петрович се озовава в Англия, където носи екипа на Арсенал. С националния екип записва общо 34 мача, а години по-късно се завръща начело на Сърбия като селекционер.

Норман Уайтсайд (Северна Ирландия, Мондиал 1982)

Малцина са тези, които успяват да подобрят рекорд на Пеле, но през 1982 г. тийнейджърът от Белфаст Норман Уайтсайд го прави. Само на 17 години и 41 дни, той излиза титуляр за Северна Ирландия в откриващия мач срещу Югославия и се превръща в най-младия играч, дебютирал на световно първенство.

Това е началото на впечатляващ турнир за "зелената армия", която побеждава домакина Испания и завършва на първо място в групата си, преди да отпадне във втората фаза. Уайтсайд взима участие и в петте срещи, демонстрирайки зрялост, надхвърляща възрастта му.

Като универсален атакуващ халф и нападател, той изиграва над 200 мача за Ман Юнайтед, но кариерата му приключва едва на 26 години след серия контузии в Евертън. Въпреки ранния край, Уайтсайд вече е оставил следа. Остава в историята като най-младият голмайстор в историята на финалите за Купата на Лигата и Купата на ФА, най-младият реализатор за Юнайтед и автор на гол на Мондиала в Мексико през 1986 г.

Кристиан Ериксен (Дания, Мондиал 2010)

Когато през 2010 г. 18-годишният Кристиан Ериксен получава повиквателна за Световното първенство в Южна Африка, той е най-младият играч на турнира.

Макар Дания да не прескача груповата фаза, селекционерът Мортен Олсен му гласува доверие в два от мачовете. Осем години по-късно Ериксен вече е водеща фигура в европейския футбол и изиграва ключова роля за Дания на Мондиал 2018 в Русия.

Във впечатляващата си визитка Ериксен има над 100 мача за "червения динамит", участие във финал на UEFA Champions League и титла в Серия А с Интер.

Мануел Росас (Мексико, Мондиал 1930)

Роден в Мексико Сити през 1912 г., Мануел Росас влиза в историята на футбола не с едно, а с няколко постижения на световната сцена. Едва на 18 години, защитникът на Атланте е част от мексиканския състав на първия в историята Мондиал – Уругвай 1930.

Там, срещу Аржентина, Росас става първият футболист, отбелязал гол от дузпа в турнирите под егидата на ФИФА. Това попадение го превръща и в най-младия голмайстор на Мондиал, рекорд, който по-късно ще бъде подобрен от самия Пеле. "Чакетас" се превръща и първият играч с автогол в историята на световните финали.

Самуел Ето’о (Камерун, Мондиал 1998)

Точно 16 години след дебюта на Норман Уайтсайд, друг тийнейджър записва името си в летописите на световното първенство. На Мондиал 1998 във Франция, Самуел Ето'о излиза на терена за Камерун при загубата с 0:3 от Италия и става най-младият участник на турнира.

Тогава едва 17-годишен и считан за голям талант в школата на Реал Мадрид, Ето'о играе за кратко срещу "адзурите", а по-късно се утвърждава като емблема на "неукротимите лъвове" с още три участия на световни финали, две поредни титли от Купата на африканските нации и злато от Олимпийските игри в Сидни 2000.

Кариерата му е белязана още от клубни триумфи в UEFA Champions League с Барселона и Интер, четири приза за "Най-добър играч на Африка" и статут на голмайстор №1 в историята на Камерун с 56 точни попадения.