Легендите, увековечили имената си с най-много триумфи в историята на НХЛ.
Да видиш името си гравирано върху Купа "Стенли" дори веднъж е чест, която остава за цял живот. Но има и хокеисти, които са се увековечили не веднъж, а няколко пъти върху сребърното бижу на НХЛ.
Купа "Стенли" е сред най-трудните трофеи за печелене в света на спорта. Това е тежък връх, който мнозина мечтаят да изкачат, но само избраните успяват да вдигнат над главите си отличието.
А онези, които са го направили повече от веднъж вече са част от безкрайния елит на играта. Нека надникнем в списъка с топ 5 хокеисти, завоювали най-много титли в историята на лигата.
Морис Ричард (8 купи)
Преди Конър Макдейвид, Уейн Грецки и Горди Хоу имаше един човек, който караше вратарите да треперят – Морис "Ракетата" Ричард. Той е първият, който бележи 50 гола за сезон, и първият, който достига кота 500. Наследството му в НХЛ и родния Квебек остава ненадминато повече от шест десетилетия след оттеглянето му.
Макар че е играл 14 пъти в "Мача на звездите", Ричард печели само един "Харт Трофи" през 1946 г., а в кариерата си записва 544 гола в 978 мача. Това му гарантира място сред стоте най-велики играчи и въвеждане в "Залата на славата" през 1961 г.
Още във втория си сезон, през 1944 г., той триумфира с първата си Купа "Стенли", а през 1946 и 1953 г. следват нови отличия. И тогава идва златната серия – Монреал стана първият отбор в историята с пет поредни титли (1956–1960), като в последните четири "Ракетата" носеше капитанската лента.
Клод Прово (9 купи)
Изненадващо или не, Клод Прово така и не намира място в "Залата на славата", въпреки че вдига Купа "Стенли" цели девет пъти в рамките на 15-годишната си кариера – всичко това с екипа на Монреал Канейдиънс. Още по-любопитно е, че роденият в Монреал Прово печели трофея в първите си пет сезона – част от династията, която властваше в лигата между 1956 и 1960 г.
А когато идват новите триумфи през втората половина на 60-те, Прово пак е на линия: 1965 г., 1966 г., 1968 г. и 1969 г. носят още четири титли на сметката му. През 1968 г. той получава и единствената си индивидуална награда – "Бил Мастъртън Трофи". В крайна сметка кариерата му завършва с 589 точки в 1009 мача.
Ивън Курнойе (10 купи)
Ивън Курнойе е един от само трима играчи в историята на НХЛ, които могат да се похвалят с 10 триумфа с Купа "Стенли". Макар през сезон 1963/64 да записва едва пет мача, още на следващата година се утвърждава и между 1965 и 1973 г. добавя шест пръстена за девет години – темпо, достойно за легенда.
Член на "Залата на славата" и част от списъка на стоте най-велики хокеисти, Курнойе блести с 863 точки в 968 мача, четири участия в "Мача на звездите" и "Кон Смайт Трофи" през 1973 г. А когато вече има шест титли зад гърба си, идва и шампионската серия на Канейдиънс (1976–1979), в която той играе ключова роля. Историята го помни и като втория капитан на клуба (след Морис Ричард), успял да изведе тима си до повече от два поредни триумфа.
Жан Беливо (10 купи)
Жан Беливо е сред най-великите фигури в историята на Монреал Канейдиънс – както на леда, така и в ръководството. Той събира общо 17 пръстена от Купа "Стенли", което го издига до статут на истинска институция в НХЛ. На леда Беливо остава в историята като четвъртия играч с 500 гола и едва втория, който достига 1000 точки. Два пъти печели "Харт Трофи", има и един "Арт Рос", а през 1965 г. става първият носител на "Кон Смайт Трофи" за най-полезен играч в плейофите.
Макар в първите си четири сезона да не стига до титла, именно Беливо е двигател на серията от пет поредни триумфа на Канейдиънс между 1956 и 1960 г. След като през 1961 г. слага капитанската лента, той извежда отбора до още пет титли в периода 1965–1971. След края на кариерата си Беливо преминава в клубното ръководство и добавя нови седем титли към наследството си – през 1973, 1976, 1977, 1978, 1979, 1986 и 1993 г.
Анри Ришар (11 купи)
Макар винаги да живее в сянката на своя по-голям брат Морис, Анри "Джобната ракета" изиграва цялата си 20-годишна кариера с екипа на Монреал Канейдиънс и печели Купа "Стенли" цели 11 пъти – рекорд, който изглежда недостижим.
Изненадващо, Ришар все още е в топ 3 по асистенции и точки в историята на Канейдиънс, а едновременно с това е и лидер по най-много изиграни мачове за клуба.
Четири години носи капитанската лента, точно както и брат му. Част е от златната петгодишна династия (1956–1960), а след кратка пауза добавя още титли през 1965, 1966, 1968, 1969, 1971 и 1973 г. През 1975 г. печели "Бил Мастъртън Трофи", а през 1979 г. влиза в "Залата на славата" и получава място сред стоте най-велики играчи на всички времена.
Другите велики шампиони
Редом до Морис Ричард с по осем титли от Купа "Стенли" се нареждат още имена като Ред Кели, Жак Лемер и Серж Савар. В елитния клуб със седем отличия влиза Жан-Ги Талбо, а още по-широка е компанията на шампионите с по шест пръстена – цели 14 играчи могат да се похвалят с този впечатляващ актив.
