Там, където мечтите оставиха след себе си повече въпросителни, отколкото аплодисменти.
Футболът помни не един и два случая, когато на пръв поглед блестящ трансфер се оказва крачка назад, а не напред. От онези ходове, при които обещанията за развитие и слава бързо се стопяват под тежестта на скамейката и разочарованието.
В тази първа част от нашата поредица ще си припомним няколко такива имена – играчи, които уж направиха голямата крачка, ала вместо към славата, поеха към забравата. Решения, които изглеждаха правилни на хартия, но на терена разказаха съвсем различна история.
Антоан Гризман направи истинско шоу от избора си през 2018 г., когато реши да устои на изкушението да премине в Барселона от Атлетико Мадрид. По примера на Леброн Джеймс, французинът дори засне документален, в който премери плюсовете и минусите на евентуалното си сътрудничество с Лионел Меси на "Камп Ноу". В крайна сметка остана в Атлетико и преподписа. Така историята изглеждаше приключила.
Година по-късно обаче, след всичките фанфари и клетви за вярност, Гризман все пак облече фланелката на Барса, а това бе ход, който вбеси ръководството и феновете на "дюшекчиите". Каталунците пък още от самото начало гледаха подозрително към човек, който вече веднъж ги бе отблъснал. Натежал от цената си от 120 млн. евро, Гризман така и не намери ритъма си на "Камп Ноу", а химията с Меси и Луис Суарес просто не се получи.
В първия си сезон записа едва девет гола в Ла Лига – най-слабият му резултат от осем години насам и четвъртият най-лош в кариерата му. А когато Суарес бе изгонен от клуба, нещата се сринаха напълно – уругваецът поведе Атлетико към титлата, докато Гризман преживяваше кошмар в Барса. След две безплодни години без нито едно шампионско отличие и с унижения в UEFA Champions League, французинът се върна там, откъдето тръгна – в Атлети.
Кариерата на Алваро Мората тръгна стремглаво нагоре след напускането на Реал Мадрид през 2014 г. В Ювентус испанецът изригна – бележеше във важните моменти, включително срещу бившия си клуб, и помогна на "старата госпожа" да стигне до финала, а после и да вдигне Купата на Италия. Само че Реал бе оставил вратичка – онази прословута клауза за обратно изкупуване, която в Мадрид решиха да активират през 2016 г.
Изкушението да се върне у дома сигурно е било огромно, но един бегъл поглед към състава – с Гарет Бейл, Кристиано Роналдо и Карим Бензема в пика на славата си, би трябвало да му подскаже, че ще е трудно да се пребори за титулярно място на "Сантяго Бернабеу".
Така и стана. Въпреки че Реал спечели Ла Лига и UEFA Champions League, а Мората наниза 18 гола, той остана периферен играч за Зинедин Зидан – титуляр едва в 14 мача в първенството и само веднъж в Европа.
След едва един сезон си събра багажа за Челси, а този негов ход се оказа още по-болезнен. Днес Мората отново е в Италия, вече като част от Комо – седмият му клуб и десетият различен престой в една кариера, белязана от непрестанно търсене на място, което така и не се превърна в истински дом.
Когато Калвин Филипс премина в Манчестър Сити през лятото на 2022 г. ходът звучеше като естествена стъпка нагоре. Халфът бе изграден под ръководството на Марсело Биелса в Лийдс – един от менторите на Пеп Гуардиола, и бе ключова фигура за Англия по пътя към финала на Европейското първенство година по-рано.
Само че съдбата не беше на негова страна. Още в началото Филипс си извади рамото в контрола и се наложи операция. После дойде и хладният душ от Гуардиола, който публично го упрекна, че се е върнал от Световното първенство с няколко излишни килограма. Оттам нататък вратите към титулярния състав сякаш се затвориха.
Дори наказанието от три мача на Родри през следващия сезон не успя да отвори място за него. Филипс замина под наем – първо в Уест Хем, после в Ипсуич Таун, но така и не намери ритъма си. Общо шест старта във всички турнири, три от които завършиха с поражения – това е скромният му актив в небесносинята част на Манчестър.
Репутацията му пострада дотолкова, че през лятото никой не прояви интерес. Така той нямаше избор, освен да се върне в Сити, където миналата седмица направи изненадващо повторно появяване срещу Хъдърсфилд в среща за Купата на Лигата.