Големите имена, чиято гениалност бе безспорна, но така и не бяха удостоени с ценния индивидуален приз.
От 1956 г. "Златната топка" е символ на върховно признание – награда, която се връчва на най-добрия футболист за съответната година. С времето обаче блясъкът ѝ надхвърли границите на Европа. От 1995 г. насам в надпреварата се включват играчи от целия свят – промяна, закъсняла за легенди като Пеле и Диего Марадона, които останаха извън обсега на журналистите, определящи съдбата на приза.
И все пак, дори след това разширение, историята на "Златната топка" помни и големи имена, чиято гениалност бе безспорна, но така и не намериха отражение в гласовете на журито и останаха без своя златен блясък.
Нека хвърлим поглед към онези изключителни играчи, които, въпреки че белязаха епохи и оставиха следи по зелените терени, никога не вдигнаха заветната "Златна топка".
Ференц Пушкаш
Унгарската легенда Ференц Пушкаш, част от легендарния "Златен отбор" на 50-те години, остава един от най-великите голмайстори, които някога са стъпвали на терена.
Иронията на съдбата е, че един от най-силните състави в историята на футбола така и не успя да спечели световната титла през 1954 г. Малко след това революцията в Унгария разпиля "Магическите маджари", а Пушкаш пое към Реал Мадрид.
В испанската столица от 1958 г. той написа втората глава от своя мит – 242 гола в 262 мача, пет титли в Ла Лига и три европейски купи. Въпреки блясъка и гениалността си обаче, през 1960 г. стигна "само" до второто място в надпреварата за "Златната топка".
Тиери Анри
Тиери Анри остави следа във Висшата лига, която трудно може да бъде изтрита. Неговият усет към гола беше като изкуство, а когато премина в Барселона, довърши шедьовъра, като добави и трофей от UEFA Champions League в колекцията си.
В Арсенал Анри бе част от "непобедимия" състав, който през 2004 г. изигра сезон без нито едно поражение, а две години по-късно вдъхнови "топчиите" за първия им финал в турнира на шампионите. В същото време на международната сцена вече бе световен и европейски шампион с Франция – постижение, което мнозина само сънуват.
В надпреварата за "Златната топка" обаче съдбата не му се усмихна. Зинедин Зидан получи признанието преди него, а въпреки три награди за Играч на годината на журналистите и две "Златни обувки", геният на Арсенал достигна едва до второто място през 2003 г. и до третото през 2006 г. – когато пропуснатата световна титла се оказа решаваща.
Андрес Иниеста
В продължение на цели 14 години Андрес Иниеста беше пулсът на онази елегантна халфова линия на Барселона, която покоряваше Европа отново и отново. Паралелно с това, той бе и сърцето на испанския национален отбор, доминирал световния футбол между 2008 и 2012 г. – златна ера, в която "Ла Роха" изглеждаше недосегаема.
През 2009 и 2011 г. Иниеста бе сред архитектите на Барса на двата триумфа в UEFA Champions League, а при националния отбор ролята му бе дори още по-ключова – титли от Евро 2008, Мондиал 2010 и Евро 2012. И все пак, в индивидуален план съдбата не му поднесе заслужената награда.
Да играеш във времето на Лионел Меси и Кристиано Роналдо често означава да останеш в тяхната сянка и именно това се случи с магьосника от Фуентеалбия.
Луис Суарес
Още една жертва на ерата "Меси–Роналдо". Луис Суарес никога не попадна дори в тройката на "Златната топка", но без съмнение ще остане в историята като един от най-талантливите и свирепи нападатели на своето поколение.
Той спечели "Златната обувка" в Нидерландия, Англия и Испания, а през 2014 г. едва не изведе Ливърпул до сензационна титла във Висшата лига. Дебютният му сезон в Барселона пък се превърна в истинска приказка – требъл, споделен с Меси и Неймар в може би най-страховитото трио, което модерният футбол е виждал.
А с фланелката на Уругвай, голаджията също остави следа – с онова "прословуто" спасяване с ръка на 1/4-финала на Мондиал 2010 и с "Златната топка" на Копа Америка година по-късно. Най-резултатният играч в историята на Уругвай може и да не докосна "Златната топка", но никой не може да му отнеме статута на легенда.
Паоло Малдини
В награда, която традиционно отива при нападатели, е редно да се поклоним и пред един от най-великите защитници, които футболът някога е виждал – Паоло Малдини. Той прекара цялата си кариера в Милан и превърна своята ляв бек позиция в изкуство.
През 2003 г. Малдини завърши трети в гласуването за "Златната топка", след като изведе "росонерите" до трофея в UEFA Champions League, а през 2007 г. отново ги върна на върха на Европа. Това бе само част от колекцията му – три европейски купи още от 80-те и 90-те говорят за постоянство, на каквото малцина са способни.
Килиан Мбапе
Единственият от този списък, който все още има реален шанс да вдигне "Златната топка", е Килиан Мбапе – човекът, чийто трансфер в Реал Мадрид мнозина тълкуват като решителна стъпка към голямата му мечта: индивидуалната корона и трофея от UEFA Champions League.
В друга епоха това, което Мбапе вече е постигнал с Франция, би било напълно достатъчно, за да му осигури наградата. Още през 2018 г. той спечели приза за Най-добър млад играч на Мондиала, стана едва вторият тийнейджър след Пеле, който бележи два пъти в мач от Световното първенство, и вкара във финала, за да изведе "петлите" до втора купа.
Четири години по-късно, в Катар, френският феномен направи нещо почти немислимо, вкарвайки хеттрик във финала срещу Аржентина. И все пак, приказната развръзка с Меси в главната роля засенчи неговото чудо. Ако не беше това, "Златната топка" през 2022 г. можеше спокойно да бъде негова. Но Мбапе е едва на 25 – времето е пред него, а най-големите сцени му принадлежат.
