"Хищникът" с "лъвско" сърце беше футболист без компромиси.
Любослав Пенев никога не беше удобен. Нито за съперниците. Нито понякога за своите. Но винаги беше честен – към играта и към себе си.
Той играеше футбол така, както живееше: с пълна отдаденост, без страх и без задна мисъл. За него нямаше "достатъчно". Имаше само победа.
Пълно име | Любослав Младенов Пенев |
Дата и място на раждане | 31 август 1966 г., в Добрич |
Ръст | 193 см |
Позиция | Централен нападател |
Юношески клуб | ЦСКА |
Общо мачове и голове (клубно ниво) | 432/217 |
Национален отбор | 62 мача/14 гола |
Най-значими клубове | ЦСКА, Валенсия, Атлетико Мадрид, Компостела, Селта, Локомотив Пд |
Основни клубни трофеи | Като футболист: шампион на България два пъти, носител на националната купа - 4, шампион на Испания един път, носител на Купата на Краля - един път. Шампион като треньор - един път. |
Индивидуални отличия | Футболист №1 на България - 1988 г. |
Голмайстор по призвание
Роден на 31 август 1966 година в Добрич, Любослав Пенев израства с футбола като съдба. Племенник на Димитър Пенев, но никога в неговата сянка.
Още от ранните си години той показва това, което ще го отличава цял живот – физическа мощ, инстинкт на голаджия и безкомпромисен характер.
Кариерата му го отвежда в Испания, където той се превръща в един от най-резултатните български нападатели зад граница.
С екипа на Валенсия и Атлетико Мадрид Пенев бележи срещу най-силните защити в Европа и печели уважението на Ла Лига – лига, в която оцеляват само най-здравите.
Националният отбор и голямата сцена
Любослав Пенев е част от "златното" поколение на България. Участник е на прословутия мач на "Парк де Пренс" срещу Франция (2:1), където даде последния пас за победния гол на Емил Костадинов, класирал "лъвовете" ва Световното първенство през 1994 година, на което за съжаление не участва заради заболяване.
Неговите голове и физическо присъствие допринасят за националния отбор. Той не беше просто нападател – беше "войник" на терена. Човек, който не отстъпва нито сантиметър.
Треньорът – същият характер, нова роля
След края на активната си кариера Любо Пенев не променя философията си. Като треньор той е директен, изискващ и безпощаден към бездействието. С ЦСКА печели шампионската титла и Купата на България, а с националния отбор се опитва да върне стандарта, който сам е защитавал като футболист.
Любослав Пенев вярваше в реда, в дисциплината и в това, че националната фланелка се носи с чест. Понякога плащаше цена за тази си непримиримост. Но никога не правеше компромис.
Лидерството
Той беше от малкото български футболисти, които можеха да погледнат съперника в очите – без страх. Това го правеше лидер. Не всеки го харесваше. Но всеки го уважаваше.
Наследството
Любослав Пенев остана в историята като символ на силата, характера и борбата. Футболист и треньор, който не търсеше одобрение, а резултат. Човек, който не се пречупи, дори когато футболът около него го правеше.
Любослав Пенев не искаше да бъде харесван, искаше да бъде истински.
А във футбол като българския, това често е най-трудното.
