Денят, в който 212-ият в света спечели Australian Open

В началото на януари 1976 година Марк Едмъндсън шокира Джон Нюкъмб в Битката на мустаците.

Датата 4 януари наближава, а тя е доста емблематична в историята на тениса. Говорим за 1976 година, когато на този ден Марк Едмъндсън осъществява една от най-големите сензации в аристократичния спорт, печелейки Australian Open (1.95 коефициент за титла на Новак Джокович) при мъжете. 

На финала играят двама представители на домакините, а ранкираният под №212 Едмъндсън печели двубоя срещу Джон Нюкъмб, за да осъществи подвига си. Мачът се помни като "битката на мустаците", тъй като по онова време е модерно да се носи мустак и финалистите не изневеряват на тенденциите.

Едмъндсън работи в болница

През 1976-а Едмъндсън е само на 21 и кариерата му е още в началото си. Той има само две участия в основните схеми на "мейджъри", като в предишния сезон записва по една победа и една загуба на Откритото първенство на Австралия и на Уимбълдън. 

Буквално месеци преди триумфа си той все още работи като хигиенист в болница, а със заплатата от болничното заведение финансира пътуванията си в тура.

Нюкъмб вече е легенда

В средата на 70-те на миналия век Джон Нюкъмб вече е легенда за австралийците. Отличава се с мощния си сервис и енергичната си и сърцата игра. 

Нюкъмб често матира опонентите си със своя начален удар, а когато те все пак успеят да върнат топката в полето му, той вече е на мрежата. Джон ще бъде помнен с това, че записва удивителен брой асове и на втори сервис.

С подобен стил е обяснимо, че се чувства най-добре на бързи настилки. Това е и причината никога да не спечели Откритото първенство на Франция, но на всички останали "мейджъри" триумфира повече от веднъж - Australian Open (1973, 1975), Уимбълдън (1967, 1970, 1971) и US Open (1967, 1973).

Заедно с Род Лейвър той е единственият играч в историята, завоювал Уимбълдън и US Open и като аматьор, и като професионалист.

Австралиецът е и страхотен специалист на двойки с 16 титли от Големия шлем при каретата и още три на смесени двойки. Той участва и в пет успешни финала за "озитата" в турнира за Купа "Дейвис".

Мястото е Kooyong Stadium в Мелбърн

За разлика от другите турнири от Големия шлем, Откритото първенство на Австралия на няколко пъти сменя локацията си през богатата си история. Всъщност събитието обикаля различни градове всяка година, преди да се установи за постоянно в Мелбърн през 1972-ра.

Турнирът се играе на трева, а позицията му в календара също е "плаваща". Australian Open се играе и през декември, и през януари, като това го прави да бъде както последна за сезона надпревара, така и първа, каквато я познаваме днес. 

Но има една съществена разлика спрямо сегашната ситуция. В онези години някои от най-добрите играчи пропускат турнира заради отдалечеността на Австралия и ниския награден фонд.

Финалът

Когато Australian Open стартира в края на декември 1975-а, никой не слага в сметкита 212-ия в света Едмъндсън. 

Младокът обаче оцелява кръг след кръг, а на полуфиналите побеждава великия Кен Розуол с 6-1 2-6 6-2 6-4. Последният обаче е вече на 41 и е далеч от най-доброто, на което е способен в миналото. 

На финала предстои битка срещу друга местна легенда и всички са убедени, че Нюкъмб ще запише протоколна победа. Това обаче не се случва и Едмъндсън печели финала с 3-1, след като губи първия сет.

"Обзет съм едновременно от шок и екзалтация - казва щастливият победител след триумфа. - Просто е твърде хубаво, за да повярвам. Мисля, че мога да си позволя няколко бутилки шампанско тази вечер."

Показаните коефициенти са точни към момента на публикуване на статията и те може да се променят.