Денят, в който Роджър Федерер най-после спечели "Френч Оупън"

Трите поредни загубени финала от Рафа Надал не успяха да сломят Маестрото.

В блестящата си кариера Роджър Федерер успя да спечели Уимбълдън осем пъти. Триумфите му на Australian Open бяха шест, а на US Open - пет. Впечатляващо! 

Но ако имаше един турнир от Големия шлем, в който Маестрото изпитваше страдания, то това беше Откритото първенство на Франция. И не че не беше достатъчно силен и на парижкия клей. Напротив. Успяваше да блести и на него, но просто се блъскаше в непоклатимата скала Рафаел Надал.

Трите загубени финала

Не един, не два, а три пъти поред Роджър преклони глава пред Матадора във финалната битка между 2006-а и 2008-а, което си беше удар, който можеше да смаже и най-желязната психика. 

Смазваше и Федерер, но гениалният швейцарец не се отказваше да преследва мечтата си. И как да се откаже? Та триумфът на "Френч Оупън" бе единственото нещо, което го делеше от постигането на кариерен Голям шлем. 

Но не вървеше и не вървеше, а времето летеше. И винаги в Париж се появяваше Надал... Къде без Краля?

Намесата на Сьодерлинг

След като през 2008-а спечели "Френч Оупън", Рафа повали Федерер и на финала на Уимбълдън (1.72 коефициент за титла на Джокович), за да го свали от първата позиция в ранглистата след 237 седмици на върха. 

Терорът на испанеца над швейцареца продължи и на финала на Australian Open 2009, а след мача Роджър не успя да сдържи сълзите си. Очакванията бяха, че ще плаче и в Париж. Беше му станало навик. А и годината се развиваше кошмарно за него.

Но на 1/8-финалите се случи чудо. Няколко месеца преди да навърши 25, шведът Робин Сьодерлинг стори немислимото и отстрани Рафаел Надал, разчиствайки пътя пред Роджър Федерер. Сега всичко беше на ракетата на швейцареца.

Петсетовите драми

Отпадането на Рафа обаче се оказа нож с две остриета за Маестрото. От едната страна беше отворилият се огромен шанс, а от другата - смазващото напрежение, че е задължен да се възползва от намигването на съдбата. И краката му "омекнаха". 

В четвъртия кръг Федерер изостана с два сета срещу германеца Томи Хаас и имаше планина за изкачване пред себе си, но се добра до крайното 6-7(4) 5-7 6-4 6-0 6-2, което го прати на 1/4-финал. 

В следващата си битка Роджър постигна трисетова победа над местния любимец Гаел Монфис, но го очакваше ново огромно предизвикателство в лицето на напористия аржентинец Хуан Мартин дел Потро. 

Петият в ранглистата южноамериканец на два пъти повеждаше, а Федерер на два пъти изравняваше, преди да го пречупи в решителния пети сет и да се добере до финала на "Френч Оупън" за четвърти пореден път (3-6 7-6(2) 2-6 6-1 6-4).

Развръзката

Така между него и историята бяха само напрежението и Робин Сьодерлинг. Същият този викинг, който бе взел скалпа на Рафа Надал. Но между двамата имаше съществена разлика не само в класите, но и в опита в подобни битки. Все пак скандинавецът играеше първия си "мейджър" финал, а Роджър вече имаше 18 зад гърба си.

Първият сет се разви шеметно за Федерер, който сервираше солидно и го спечели с 6-1 само за 23 минути. Втората част бе равностойна, но след като се добра до тайбрек, Сьодерлинг трябваше да стане ням свидетел на четирите аса на Маестрото за крайното 7-1 в дългия гейм. Сега всичко изглеждаше ясно и Роджър сложи точка на спора с 6-4 в третия сет. 

И на 7 юни 2009-а един от най-добрите за всички времена най-после оформи кариерния си Голям шлем, като с 14-ата си "мейджър" титла изравни американеца Пийт Сампрас.   

Година по-късно Федерер и Сьодерлинг отново се срещнаха в Париж, а шведът елиминира швейцареца с 3-1 на 1/4-финалите, след като загуби първия сет. Драмата обаче не беше голяма за Роджър. Той вече бе успял да постигне най-чакания успех в кариерата си в предишния сезон именно срещу Сьодерлинг.