Примери във Висшата лига - колкото щете.
Играчи на Арсенал, Ливърпул и Манчестър Юнайтед са сред онези, чиито изяви драстично се влошиха веднага след подписването на нови, тлъсти договори.
Според някои експерти, въпросът опира до чиста психология. Когато бъдещето ти е неясно, работиш до изнемога, но след като получиш сигурност, мотивацията неусетно спада.
И може да се случва нещо подобно и при играчите. Ето няколко примера:
Марк Видука
Голмайстор №1 на Лийдс и на Австралия Марк Видука беше неудържим, когато имаше настроение. Любопитното е, че австралиецът сякаш играеше най-добрия си футбол точно тогава, когато се бореше за нов договор. След като го получеше, интензитетът му неизменно спадаше. Ако клубовете му бяха предлагали само едногодишни удължения, може би Видука щеше да се доближи до постиженията на Алън Шиърър.
Маркъс Рашфорд
След рестарта на сезона след Световното първенство през 2022-ра, Рашфорд бе сред най-добрите в Европа. Вкара 30 гола във всички турнири и спечели наградата за играч на годината на Юнайтед. Той изведе отбора до трофея от турнира за Купата на лигата и третото място в Премиър лийг в първия сезон на Ерик тен Хаг. Не беше изненада, че клубът му предложи доходоносен нов договор през лятото на 2023-та, който го направи един от най-добре платените футболисти в лигата. След това обаче формата му рухна. Рашфорд завърши сезона с едва осем гола в 43 мача, а Юнайтед потъна до осмото място. Днес той е под наем в Барселона и бъдещето му на "Олд Трафорд" изглежда несигурно.
Месут Йозил
В края на ерата на Арсен Венгер Арсенал трябваше да реши съдбата на двамата си ключови играчи - Алексис Санчес и Месут Йозил. Продажбата на Санчес в Манчестър Юнайтед тогава изглеждаше болезнена, но впоследствие се оказа далновидна. Може би същото трябваше да направят и с Йозил. Само десет дни след напускането на Санчес през януари 2018-а германският плеймейкър подписа нов тригодишен договор, който го направи най-високоплатения играч в историята на клуба. Оттам нататък формата му тръгна надолу. Блясъкът и лекотата в играта му се изпариха, а малко по-късно Микел Артета, негов бивш съотборник, го извади от състава. Договорът му бе прекратен шест месеца предсрочно.
Мохамед Салах
Причините за спада в представянето на Салах през последните месеци са комплексни - възрастта, трагичната загуба на Диого Жота и напрежението в клуба. Но трудно може да се пренебрегне фактът, че най-добрият му сезон от години дойде именно тогава, когато договорът му изтичаше. През кампанията 2024/25 египтянинът поведе Ливърпул към титлата и използва умело ситуацията, за да притисне ръководството. Резултатът бе двугодишно удължаване на договора с колосална заплата от 400 000 паунда седмично. След това обаче всичко се промени. Салах се превърна в сянка на футболиста, който доминираше във Висшата лига от 2017-а насам.
Пиер-Емерик Обамеянг
Обамеянг беше единственият светъл лъч в трудните години на Арсенал след Венгер. Под ръководството на Артета през 2020-а той сам донесе ФА къп на отбора, вкарвайки решаващи голове в полуфинала и финала. Този подвиг убеди клуба, че трябва да го задържи на всяка цена. През септември 2020-а Обамеянг подписа нов тригодишен договор с огромна заплата. Само няколко месеца по-късно обаче формата му се срина, а скоростта и прецизността му изчезнаха. Артета го извади от състава, а договорът му бе прекратен година и половина предсрочно. Решение, което тогава изглеждаше рисковано, но сега се приема като повратен момент към възраждането на клуба.
Деле Али
През 2018 година Тотнъм постъпи логично, награждавайки младата си звезда Деле Али с дългосрочен нов договор. В първите си сезони под ръководството на Маурисио Почетино халфът беше изумителен - бърз, креативен, зрял отвъд годините си. Година по-късно той беше титуляр във финала на UEFA Champions League, но този подвиг прикри факта, че кариерата му вече беше в застой. С идването на Жозе Моуриньо нещата се влошиха, а последвалите трансфери във Фенербахче и Евертън също не съживиха кариерата му.
