Английските герои на Бундеслигата (част II)

Поглед към англичаните, окичили се със златен медал в майсторския ешелон на Германия.

След като в първата част проследихме пътя на Хари Кейн, Ерик Дайър и Омар Ричардс към върха на германския футбол, дойде време да обърнем поглед назад – към пионерите, които първи прокараха пътя за англичаните в Бундеслигата.

В тази втора част ще се гмурнем в историите на двама играчи от различни епохи, но с обща съдба – да покорят немската сцена и да се запомнят като истински британски посланици в сърцето на Европа.

Оуен Харгрийвс

Харгрийвс е най-награждаваният от всички английски футболисти, стъпвали на сцената на германския майсторски ешелон. Самият той е роден в Канада, играл за младежките формации на Уелс и в крайна сметка избрал да представлява Англия на международно ниво.

Харгрийвс се присъединява към академията на Байерн на 16-годишна възраст и не след дълго пробива в първия състав, правейки дебюта си през сезон 2000/01 – същия, в който "баварците" триумфират в UEFA Champions League.

Със своята тактическа зрялост, безкомпромисен стил при отнемане на топката и способност да диктува темпото от дълбочина, английският халф се превръща в ключова фигура за "баварците" в средата на терена.

За седем години в клуба той печели цели четири титли в Бундеслигата, три Купи на Германия и множество международни отличия – златна епоха, белязана от постоянство и класа. Въпреки че счупена кост го вади от игра през почти целия сезон 2006/07, завръщането му към края на кампанията бележи финала на неговия бляскав баварски етап, след който поема към Манчестър Юнайтед.

Бундеслига

Кевин Кийгън

Кийгън е може би най-екстравагантната и колоритна фигура в списъка на английските шампиони в Бундеслигата – и единственият, който е успял да покори върха в Германия с екипа на клуб, различен от хегемона Байерн.

През лятото на 1977 г., когато звездите на Острова рядко напускаха Англия, особено в разцвета на кариерата си, Кийгън направи смел ход, тръгвайки си от Ливърпул, с който току-що бе спечелил всичко, включително и Купата на европейските шампиони – за да се присъедини към средняшкия тогава Хамбургер. Германците платиха рекордна трансферна сума и му предложиха зашеметяващо висока заплата, но рисковете бяха не по-малко от очакванията.

Първият сезон беше бурен – както на терена, така и извън него. Кийгън изпитваше трудности с езика, със съотборниците си и с адаптацията към новата среда, а кулминацията на напрежението дойде с наказание от осем мача след инцидент с провокация от противников играч. Въпреки това, английският нападател отбеляза 12 гола и спечели първата си "Златна топка", дори в сезон, в който Хамбургер завърши едва 10-и. Трансформацията обаче започна отвътре – в самата съблекалня, където влиянието на Кийгън се увеличаваше все повече.

Под ръководството на новия треньор Бранко Зебек Хамбургер направи пълен завой – физически подготвен, тактически дисциплиниран и вдъхновен от лидера си в атака, отборът стигна до историческа титла през сезон 1978/79 – първата в ерата на Бундеслигата и общо четвърта в клубната витрина.

Кийгън отново беше във вихъра си и закономерно спечели втора "Златна топка", доказвайки, че талантът му няма географски граници. Следващият сезон също донесе драма – Хамбургер стигна до финала в КЕШ след епичен обрат срещу Реал Мадрид, но загубата от Нотингам Форест, както и изпусната титла в последните кръгове, сложиха край на златния цикъл.

През лятото на 1980 г. Кийгън напусна Германия като икона – човекът, който не само доказа, че англичаните могат да блестят в чужбина, но и го направи със стил, характер и незабравима прическа.

Футбол

bet365 News Team

• • 
  •