Тази тенденция със сигурност ще продължи дълго.
Бяха времена, когато за директен "внос" във Висшата лига от Южна Америка (по-специално Бразилия и Аржентина) не можеше да става и дума.
Разбира се, голяма част от най-добрите бразилски и аржентински играчи достигаха до английския елит, но обикновено първо пристигаха в Европа и "трамплинът" им към Острова беше някое по-малко първенство.
Динамиката на трансферите обаче доста се промени и Висшата лига започна да внася все повече играчи директно от Южна Америка.
Това е тенденция, която ще продължи дълго, тъй като скаутите на почти всички клубове от Премиършип (1.72 коефициент за нова титла на Манчестър Сити) имат в тефтерите си десетки таланти от Бразилия, Аржентина и съседните им страни, които един ден могат да се озоват в най-конкурентната лига в света.
Големият въпрос е какво се промени, за да се стигне дотук и защо директните трансфери стават все по-чести?
Футболната Асоциация въведе нови визови правила за играчи отвъд Океана в резултат на излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз.
Става въпрос за имиграционна система, базирана на точки, в зависимост от силата на първенството, от което идва даден футболист.
Съвсем обяснимо, елитните ешелони на Бразилия и Аржентина имат по-висок статут от доста европейски първенства, което увеличава шансовете на даден играч да получи разрешение за работа на Острова.
А това проправи нов път от възможности за кариера на футболисти, които в миналото трябваше да разчитат на конкретен брой мачове на международно ниво, за да достигнат до Англия.
Играчите от Бразилия, Аржентина и други страни от Южна Америка също са до голяма степен по-достъпни, защото става въпрос за необятен пазар, в който цените не са така завишени, както на европейския.
Казано по-просто, клубовете от Висшата лига усещат възможност да подпишат с първокласни играчи директно от източника, вместо да чакат те да блеснат в Европа и цената им да стане тройна.
Най-големите южноамерикански таланти могат да пристигат в Англия след навършването на 18 години и вече не е необходимо да бъдат пълноправни национали, преди да получат възможността да докажат класата си.
Последният пример е с новия вундеркинд на Челси (2.25 коефицент да завърши в топ 4) Кендри Паес. В началото на май еквадорецът навърши 16. Той ще продължи развитието си в Индепендиенте дел Вале още две години, преди да се присъедини към "сините" през лятото на 2025-а.
Да му се случи нещо подобно, като това на Кендри Паес, е мечта на всеки южноамерикански футболен талант. Футболът на континента е невероятно конкурентен, но няма съмнение, че темпото и класата на Висшата лига са нещо съвсем различно.
Това, съчетано с възможността да тренират, използвайки най-съвременните съоръжения и да работят под ръководството на най-добрите треньори в играта, е огромна притегателна сила за младоците с амбиции за кариера на най-високо ниво.
Пристигайки във Висшата лига, играчите от Южна Америка знаят, че не само им се отваря шансът да се представят на една от най-големите сцени, но и има кой да им подаде ръка в адаптацията.
Специално бразилците са десетки в тимовете в английския елит и всеки уикенд пръскат магията си по терените на Острова.
Каземиро, Антони, Габриел Жезус, Едерсон, Ричарлисон, Алисон... Всички знаем на какво са способни те и какво дават на отборите си.
Аржентина не може да се мери с Бразилия по броя на представителите си в Премиършип, но световни шампиони на "гаучосите", достатъчни за половин отбор, играят в английския елит.
Емилиано Мартинес, Лисандро Мартинес, Алексис Мак Алистър, Енцо Фернандес, Кристиан Ромеро и Хулиан Алварес бяха сред тези, които триумфираха в Катар в края на 2022-ра.
Печалбите изключват заложената сума в Бонус за Залози. Важат условия, срокове и изключения