Залата на славата на Висшата лига: Иън Райт

Един от най-великите голмайстори в историята на английския футбол стана член на Залата на славата на Висшата лига през 2022 година.

Историите на някои от вечните легенди на футбола по пътя им към върха заслужават да оживеят в биографични филми, а лента за кариерата на Иън Райт със сигурност би удивила зрителите.

Тя ще е за вярата и късмета как един необикновен футболен талант не бе оставен да се пропилее на вятъра. Но да не губим повече време.

От неделната лига до елита

Роден в Уулич, Югоизточен Лондон, бъдещият легендарен нападател има корени от Ямайка, а детството му е всичко друго, но не и безгрижно. Вторият му баща прави всичко възможно малкият Иън да се чувства нежелан. 

Младокът намира спасение във футбола, но неуспешните пробни периоди в Саутенд и Брайтън (2.87 да завърши в топ 6) в тийнейджърските години едва не го тласкат в грешната посока. 

Хората, които го спасяват от проблемите, са Тони Дейвис и Харолд Палмър. Те са начело на аматьорския Тен Ем Бий от Люишъм, в който Райт е една от звездите.

Но времето минава, раждат му се деца, а парите не стигат. Вече е на 21. Работи в завод и играе в отбора от неделната лига Гринуич Боро, където получава допълнително възнаграждение от 30 паунда на седмица. 

Талантливият Райт обаче не прекарва дълго време в редиците му и е поканен на проби във втородивизионния тогава Кристъл Палас (5.00 да завърши в първата половина).

Мениджърът Стив Копъл не се нуждае от дълго мислене, за да оцени качествата на футболиста и през август 1985-а, няколко месеца преди Райт да навърши 22, играчът подписва с "орлите" първия си професионален договор.

В дебютната си кампания вкарва девет попадения, завършвайки като втори голмайстор на Палас. Тимът се представя стабилно, но не успява да изплува по-напред от петото място в крайното класиране.

С пристигането на Марк Брайт на "Селхърст Парк" обаче нещата тотално се променят. Двамата с Райти сформират страховит тандем на терена, а връзката им е почти телепатична.

Накрая логичното се случва и през пролетта на 1989-а Палас печели промоция в елита за сметка на Блекбърн с общ резултат 4:3. Именно Райт е човекът, отбелязал решителния гол в продълженията на реванша на "Селхърст Парк", който изпраща тима му в тогавашната Първа дивизия. 

Въпреки че страда от контузии в първата си кампания в елита, Райт вкарва две попадения като резерва във финала за ФА къп срещу Манчестър Юнайтед, завършил 3:3, след което "орлите" губят преиграването с 0:1.

Възходът на голмайстора е невероятен и се превръща в трансферна цел на всички водещи клубове на Острова.

През кампания 1990/91 Райт вдъхновява Палас да достигне до трето място в крайното класиране и вече всички са наясно, че "орлите" са твърде малки за възможностите му.

Арсенал печели битката

След само два сезона в Първа дивизия Иън Райт е убедил мениджъра на Арсенал Джордж Греъм, че си заслужава да бъдат платени рекордните за "топчиите" 2.5 милиона за нападателя. А на "Хайбъри" пред голмайстора се отваря футболният рай. 

Той записва хеттрик още в дебюта си срещу Саутхемптън и завършва първата си година с 31 гола във всички турнири. 29 от тях са в Първа дивизия, и печели "Златната обувка".

Харизматичният нападател завършва като голмайстор на "топчиите" в шест поредни сезона и допринася много за дубъла (ФА къп и Купата на лигата) през 1993-та и спечелването на Купата на носителите на купи година по-късно.

Следват няколко трудни години и Арсенал не печели трофей между 1994-та и 1997-а, но Райти си остава все така безпощаден голмайстор.

Едва след пристигането на сравнително неизвестния все още френски мениджър Арсен Венгер на "Хайбъри" през септември 1996-а "топчиите" отново тръгват нагоре. Ветеранът продължава да играе важна роля в тима и на 33, като отбелязва 23 гола във Висшата лига през сезон 1996/97.

През септември споменатата година легендарният му статут скача до небесата, след като става голмайстор №1 на клуба за всички времена.

Кампанията 1997/98 ще се окаже последната за Райт, но и най-великата! Той и съотборниците му печелят дубъл, който кара "червената" част на Северен Лондон да изригне като вулкан.

С общо 185 гола в 288 мача Иън напуска "Хайбъри" не само като един от най-великите голмайстори в историята на Арсенал, но и като една от най-обичаните фигури от запалянковците.

Между 1998-а и 1999-а нападателят прекарва 15 месеца в Уест Хем, отбелязвайки девет гола в 22 шампионатни мача за "чуковете".

Показаните коефициенти са точни към момента на публикуване на статията и те може да се променят.