Бившят голмайстор бе приет в елитната компания през 2024-та.
Той е един от най-великите нападатели в историята на Висшата лига, но за съжаление и един от най-недооценените.
Но доста години след отказването си Андрю Коул продължава да получава признание, като поредното такова бе въвеждането му в Залата на славата на Премиършип.
Анди е роден в Нотингам, а кариерата му започва в лондонския гранд Арсенал (2.87 коефициент за титла на Англия).
Той е част от академията на клуба в края на 80-те години на миналия век, след което записва мач за представителния тим, но е даден за обиграване във Фулъм и Бристол Сити.
"Червеношийките" го привличат за постоянно в началото на 90-те, а след само един блестящ сезон е взет от Нюкасъл във Висшата лига.
С екипа на "свраките" бележи 55 гола в 77 шампионатни двубоя, което му печели трансфер в Манчестър Юнайтед (3.00 да завърши в топ 4 през кампания 2024/25).
Коул бързо се превръща в хит на "Олд Трафорд", печелейки титлата в пет от първите си шест пълни сезона. Нападателят отбелязва 80 гола в първите си 145 мача и става любимец на феновете.
Напускането на Ерик Кантона го превръща в лидер на атаката, като до него най-често е Теди Шерингам, а Оле Гунар Солскяер влиза като резерва през сезон 1997/98. Идването на Дуайт Йорк през лятото обаче се оказва съдбоносно за "червените дяволи".
Двамата установят почти телепатична връзка, формирайки едно от най-мощните партньорства в цялата история на Висшата лига.
Любопитен щрих е, че въпреки забележителното им разбирателство на терена, двамата играят в противникови отбори по време на двустранните игри на тренировките.
Йорк и Коул събират общ брой от 39 гола във Висшата лига през първия си сезон, а по европейските терени също са изумителни.
Дуото реализира 13 попадения в Шампионската лига, а Юнайтед се поздравява със знаменит требъл.
Следващата кампания е най-добрата за Анди, след като реализира 19 гола в първенството и е избран в идеалния отбор на сезона.
Коул прекарва още 18 месеца на "Олд Трафорд", преди да се премести в Блекбърн, където отбеляза още 27 гола в 73 мача, завършвайки кариерата си след кратки престои във Фулъм, Манчестър Сити и Портсмут.
Въпреки че дебютира за Англия още през 1995 година, Коул записва само 15 мача с екипа на "трите лъва" до момента, в който обявява, че се оттегля от международния футбол, след като не попада в групата за Световното първенство през 2002-ра в Япония и Южна Корея.
Той вкарва само един гол за страната си в световна квалификация срещу Албания през март 2001-ва.
Невероятно е, че Анди изиграва първите си четири двубоя за Англия при различни мениджъри.
Той дебютира в приятелски мач срещу Уругвай под ръководството на Тери Венейбълс през март 1995-а, влизайки като резерва. Следващият му е срещу Италия под ръководството на Глен Ходъл.
Третото му участие е срещу Франция при временно изпълняващия длъжността Хауърд Уилкинсън, а накрая играе срещу Полша под ръководството на Кевин Кийгън.
Коул може и да не заслужи признание на международно ниво, но не може да се отрече, че е сред големите легенди на Висшата лига и заслужен член в нейната Зала на славата.
Показаните коефициенти са точни към момента на публикуване на статията и те може да се променят.
Печалбите изключват заложената сума в Бонус за Залози. Важат условия, срокове и изключения