Гуардиола и Ман Сити дължат много на Едерсон.
Едерсон напуска Манчестър Сити и преминава в турския гранд Фенербахче (2.75 за шампион). Той идва край Босфора като вратаря, който промени английския футбол с топката в краката си.
Историята ще запише, че Пеп Гуардиола промени футбола в Англия. Но за да го направи, му беше нужен Едерсон.
Има по-добри вратари от Едерсон. Не са много, но има. Статистиките показват, че той е предотвратил повече голове, отколкото можеше да се очаква през цялата си кариера в Премиър Лийг. Това съответства на атлетичната му фигура, способна на спектакулярни изяви.
Но той не е начело в класацията. Тази чест се пада на Алисон Бекер, негов сънародник и дългогодишен съотборник и съперник. Алисон е по-добър в спасяването на удари. Но дори и неговото преминаване в Ливърпул (2.20 да защити титлата си) може да се разглежда като отговор на това как Едерсон развиваше играта.
Гуардиола вече беше опитал и се провали да въведе играещия с топката вратар с привличането на Клаудио Браво при пристигането си в Сити, като веднага измести Джо Харт. Но чилиецът се мъчеше да се наложи в елита. Едерсон беше различен.
Той излъчваше спокойствие, нервираше публиката и коментаторите, но никога не изглеждаше да губи ритъм. Уменията му с топката в краката станаха основата на успеха на Сити в следващите години. Гуардиола беше архитектът, но се нуждаеше от материал.
"Футзалът ми помогна много, каза той през 2023-а. - Трябва да си спокоен, да взимаш правилни решения, да избираш правилните пасове".
Като дете Едерсон е част от играта на футзал, а не просто стоеше между гредите и гледаше как се развива.
"Тъй като теренът е малък, през повечето време играеш под напрежение. Това прави чувството на спокойствие по-естествено", обясни той.
Неговата задача е да намери свободен съотборник.
И за Манчестър Сити винаги имаше свободен играч благодарение на Едерсон. Той се превърна в допълнителен защитник и това беше всичко, от което Сити се нуждаеше. Позиционната игра на Гуардиола беше прекалено добра за натискащите структури, установени във Висшата лига през 2017 г.
За пример - Едвин ван дер Сар започваше играта от вратата, но не по начина, по който виждаме Едерсон. Миналия сезон анализаторите показаха видеоклип на Сити в действие и попитаха: "Това 4-3-4 или 3-5-3 ли е? Кой би помислил преди 15 години, че вратарят ще бъде пред двамата централни защитници? Играта винаги е учител".
Но късите пасове бяха само част от пъзела. Едерсон може да изстреля топката 70 ярда зад защитната линия и да създаде нова динамика за изграждане на играта.
Гуардиола беше разбрал това от самото начало. Това отличаваше южноамериканеца от останалите.
Започнаха да се появяват други вратари, които се чувстваха достатъчно комфортно да подават топката на най-близкия играч. Тук имаше някой, който можеше да намери и най-далечния играч.
"Момчета, какво е това?" - това бяха думите на Гуардиола, когато започна да гледа анализа, който отборът му беше подготвил за четвъртфиналния мач на Байерн Мюнхен срещу Бенфика в UEFA Champions League през 2016 г. Той виждаше за първи път уменията на Едерсон да рита топката.
На следващата година двамата бяха заедно в Сити, след като Гуардиола най-накрая призна ограниченията на Браво.
"Сега имаме възможност да подаваме топката в другата половина на терена", обясни той.
Това донесе шест титли в Премиър Лийг и един трофей в UEFA Champions League.
Дългите пасове на Едерсон доведоха до седем асистенции в елита, което е повече от два пъти повече от всеки друг страж по време на престоя му в Англия.
Ако скаутските доклади, когато беше в Байерн, алармираха Гуардиола, то асистенцията на Раул Хименес в последния мач на Едерсон за Бенфика, с която португалският клуб спечели титлата, потвърди защо Сити се нуждаеше от него.
Под ръководството на Гуардиола той често работеше върху това, особено през първата година от пристигането му.
Това ново измерение е много полезно срещу отбори, които пресират високо, защото оставят пространство зад себе си, което може да се използва. Страхотно оръжие, с което отборът става разнообразен.
Всички хубави неща имат край и Едерсон остана достатъчно дълго, за да види стила си на игра имитиран от други в английския елит, включително Джеймс Трафорд в Сити, макар и никога наистина надминат. Той си отиде. Но наследството му в английския футбол остава.
Показаните коефициенти са точни към момента на публикуване на статията и те може да се променят.
