Велики имена, които не са играли на Копа Америка

Тези големи футболисти не получиха шанс да блеснат на турнира по една или друга причина.

Поради различни причини някои най-големите играчи за всички времена никога не успяват да се наложат на международната сцена.

Добър пример за това е аржентинецът Пауло Дибала, който имаше малшанса да се съревновава за един и същи пост в състава на "гаучосите" с великия и недосегаем Лионел Меси.

Понякога определен играч не е харесван от мениджъра, друг път контузиите идват в неподходящ момент, а има и случаи, в които големи футболисти просто не обичат да носят националната фланелка.

Издирихме седем мегазвезди, които по една или друга причина никога не играха на Копа Америка, започвайки с вероятно най-добрия ляв бек на своето поколение.

Марсело

По правило Копа Америка се провежда на всеки четири години, но честно казано, да се предвиди кога КОНМЕБОЛ ще организира турнира е почти невъзможно.

За надпреварите през 2015 и 2016 г. Дунга беше селекционер на Бразилия, а той не харесваше Марсело.

"Марсело не може да прави каквото си иска само защото е добър играч", каза Дунга пред бразилските медии в онзи период, без да навлиза в повече подробности.

Комбинация от контузии и лош късмет попречиха на левия бек да попадне в състава на "Селесао" за Копа Америка докато се радваше на най-силните си дни.

Кака

На върха на силите си страховитият по онова време №22 на Милан поиска да не бъде включван в състава на Бразилия за Копа Америка 2007. Причината – имал нужда от почивка след тежкия сезон с "росонерите".

За съжаление контузии не позволяват на Кака да участва в следващото издание на шампионата. Някои фенове тълкуват продължителния му престой в "лазарета" като проклятие, а други казват, че контузиите са неизбежни за футболист като бившия виртуоз с топка в крака.

Алфредо Ди Стeфано

Казусът с Ди Стефано е по-специален, тъй като легендата игра за три различни национални отбора – най-вече за Испания.

Иконата на Реал Мадрид е представлявал интересите също на Колумбия и родната си Аржентина в края на 40-те и началото на 50-те години на миналия век, но не е стигал до Копа Америка с нито една от двете страни.

Дебютът му за Испания идва, когато е на 30 години, но изиграва повече мачове за "Ла Роха", отколкото за Аржентина и Колумбия взети заедно. Ако трябва да сме честни, през 50-те години на миналия век прекосяването на Атлантическия океан не е било толкова бързо и лесно.

Жайрзиньо

Жайрзиньо е едно от най-великите и влиятелни крила, които някога са играли футбол. Този човек демонстрираше умения, до които повечето професионалисти дори не могат се доближат в днешно време и го правеше с обувките на дядо си и с топка, която няма нищо общо със съвременните.

Носи фланелката на Бразилия на три световни първенства, но така и не стигна до Копа Америка. Внедряването му в една и съща стартова единадесеторка с Гаринча беше голям проблем, подобен на този, който Гарет Саутгейт има днес с Фил Фоудън и Джуд Белингъм.

Карлос Алберто

Съотборникът на Жайрзиньо в "Селесао" и автор на един от най-великите голове на световни първенства също никога не е бил сред участниците на Копа Америка.

Само пет години преди последната Копа Америка, на която можеше да играе, Алберто беше капитан на Бразилия, но въпреки това не попадна сред избраниците за шампионата през 1975 г., макар да бе само на 30 години и в отлична кондиция.

Делио Онис

През 70-те години на миналия век Онис отбеляза 223 гола в 279 мача за Монако. Изумително!

Роден в Лацио, Италия, но израснал в Аржентина, бившият стрелец никога не получава повиквателна за представителната селекция на "гаучосите". Причината за това – футболната федерация предпочита да залага на играчи, които играят в местния шампионат, а Онис напуска Южна Америка в посока Франция през 1971 г.